Скутерът се блъсна по инерция в пищялите на Фрейзър и тялото на Спенс падна тежко върху килима. Фрейзър подскочи от болка, изруга и в гнева си стреля още два пъти в безжизненото му тяло.
Кениън започна да вие, а Уил прехапа устни от гняв. Огледа се за нещо, което можеше да използва като оръжие.
Фрейзър стоеше над него с насочен към главата му пистолет.
— Алф, кажи ми къде са материалите, или ще застрелям и Пайпър.
— Няма да умра днес — изсъска Уил.
— Не мога да го отрека — изръмжа Фрейзър. — Но ще ти дам следващото най-хубаво. — И насочи пистолета към слабините му.
— Нищо не му казвай! — извика Уил на Кениън.
— Стига глупости — контрира Фрейзър.
Уил видя нещо. Фрейзър се изнерви от внезапната му усмивка.
— Няма да умра днес — повтори Уил.
— Това вече го чух.
— Ти ще умреш.
Фрейзър отвори уста да му се изсмее, когато главата му се пръсна в червена и сива пяна.
Преди тялото му да падне на пода, Нанси беше изстреляла още един куршум, пропускайки на косъм наблюдателя до Кениън. Стреляше през пръснатите плъзгащи се врати заедно с Джон Мюлер и Сю Санчес, в опит да надделеят в хаоса вътре.
Уил се претърколи от дивана и сграбчи краката на най-близкия наблюдател. Докато се мъчеше да се освободи, онзи изстреля автоматичен откос, който премина през корема на Мюлер като опашката на комета. Мюлер залитна назад, но успя да изстреля пет-шест куршума преди да падне в басейна. Наблюдателят рухна върху Уил с рана в белия дроб.
Колегата му се обърна да помогне на партньора си и когато го видя да лежи, насочи автоматичния си пистолет към Уил, готов да натисне спусъка.
Сю и Нанси стреляха едновременно.
Тялото на наблюдателя счупи масата за кафе и не помръдна.
Нанси изтича при Уил, докато Санчес проверяваше дали всичко е под контрол, изритваше оръжия настрани и побутваше с крак всеки лежащ.
— Уил! Добре ли си? — извика Нанси.
— Господи, Нанси. Ти дойде!
Санчес я викаше. Трябваше й помощ да извадят Мюлер от окървавената вода. Двете жени го измъкнаха с мъка на сушата, но беше твърде късно.
Санчес извади мобилния си телефон и набра 911. Изкрещя, че е от ФБР, и нареди да пратят всички линейки, с които разполагат.
Уил изпълзя до слушалката с микрофон на най-близкия наблюдател, привлечен от едва чуващия се клас. Сложи си слушалката. Някой крещеше, питаше какво е положението.
— Кой си ти? — попита Уил в микрофона.
— Кой говори на тази честота? — попита в отговор гласът.
— Фрейзър е мъртъв. Другите двама също не изглеждат страхотно.
— Кой се обажда?
— Как е времето в Зона 51? — попита Уил.
Мълчание.
— Добре, най-накрая ми обърна внимание. Обажда се Уил Пайпър. Кажи на секретаря на флота, на секретаря на отбраната, на проклетия президент ако щеш, че всичко приключи. И им го кажи още сега!
Запрати слушалката на пода и я стъпка със здравия си крак.
Нанси се втурна отново към него. Прегърнаха се за момент, но не беше нито времето, нито мястото за повече нежности.
— Не мога да повярвам, че си тук — рече той.
— Обадих се на Сю. Казах й, че си в беда и че не можем да разчитаме на външни хора.
Санчес се тресеше след отлива на адреналин. Опитваше се да успокои Алф Кениън и да не му позволи да изпадне в шок.
Уил коленичи и стисна ръката на стареца.
— Няма да умреш, Алф. Имаш още много време пред себе си.
Кениън се намръщи от болка и кимна.
Уил се обърна към Санчес.
— Благодаря. — Повече не беше нужно да казва.
Брадичката й трепереше.
— Никой не може да посяга на хората ми. Ние защитаваме своите. Вдигнах под тревога самолет от Тетерборо. Взехме Нанси от Ню Хемпшир и летяхме цяла нощ. Пристигнахме точно на момента. Уил, Мюлер е мъртъв.
— Съжалявам — промърмори Уил. Наистина съжаляваше.
И тогава му просветна, че ако автобусът не се беше забавил в Ел Ей, щеше да пристигне в къщата прекалено рано, за да бъде спасен. Явно така е било писано да стане, помисли си той.
Нанси стоеше над тялото на Фрейзър.
— Това ли е онзи, който уби родителите ми?
— Да.