Выбрать главу

— Той е съпруг на дъщеря ми. Реших, че това може да даде добър тласък на кариерата му.

Тя се разсмя.

— Каква честност! — И отново стана сериозна. — И тъй, Уил, последни думи — какво трябва да се направи? Библиотеката ще стане ли достъпна за публиката? Трябва ли да се направи достъпна?

— Дали ще стане? Може би е по-добре да зададете този въпрос довечера на президента. Дали трябва? Мен ако питате, най-добре да се съберат всички добри и умни глави на света в някоя голяма стая и да си кажат тежката дума. Аз не мога да решавам подобни неща. Хората трябва да решат.

Когато прожекторите бяха угасени и микрофонът от ревера на Уил бе махнат, Нанси излезе от сенките и го прегърна силно.

— Пипнахме ги — прошепна тя. — Пипнахме копелетата. Вече нищо не могат да ни направят. В безопасност сме.

Президентът на Съединените щати произнесе кратка реч с много позовавания за националната сигурност, за външните врагове, пред които е изправена страната, и за изключителната важност на разузнаването и анализа. По заобиколен начин призна ролята на Зона 51 в общата схема на разузнавателната дейност и обеща да се посъветва с водещи конгресмени и световните лидери през следващите дни и седмици.

В апартамента си в Айлингтън Тоби Парфит четеше новия брой на „Гардиън“, докато чакаше кифличката му да се стопли в микровълновата. Някакъв журналист беше намерил старата интернет страница от каталога на „Пиърс & Уайт“. На първа страница имаше снимка на книгата от 1527 г. с думите „без коментар“ на Тоби, на когото репортерът бе звъннал предишната вечер, за да научи мнението му по въпроса.

Всъщност Тоби имаше доста сериозни възгледи по въпроса, макар никой от тях да не беше за публична консумация. Беше държал книгата в ръцете си! Беше изпитал емоционална връзка с нея. Тя несъмнено бе една от най-ценните книги на планетата! А сега се говореше, че във форзаца й имало сонет на Шекспир!

Двеста хиляди лири! Беше я продал за някакви си нищожни двеста хиляди лири!

Ръката му трепереше, докато поднасяше чашата чай към устните си.

След няколко дни „Вашингтон Пост“ обяви, че никой няма да получи достъп до базата данни, докато федералното дело за връщането й не измине целия си път, за да завърши — по всяка вероятност — във Върховния съд. Междувременно новата звезда на вестника Грег Дейвис започна да взема интервюта и се оказа много добър в работата си.

Медийният цирк и истерията на публиката не отслабнаха и нямаше да отслабнат още много дълго време. Животът и смъртта винаги са били горещи теми.

40

На Гардън Стрийт, северно от Харвард Скуеър, повечето от екипа на Харвард-Смитсъновия център по астрофизика обядваха в кафенето на кампуса или на работните си места.

Нийл Гершън, доцент по астрофизика в „Харвард“ и помощник-директор на Центъра за малки планети, чистеше майонезата от клавиатурата, покапала от сандвича му с телешко. Един от докторантите му влезе в малкия кабинет и го загледа развеселен.

— Радвам се, че те забавлявам, Гови. Мога ли да ти помогна с нещо?

Младият индийски изследовател се усмихна и опресни паметта на шефа си.

— Каза ми, че можем да се срещнем по обяд, не помниш ли?

— О, вярно. Девети февруари двайсет и седма.

Астрофизиците изведнъж бяха станали много популярни.

Статията във „Вашингтон Пост“ и интервюто с Пайпър бяха отприщили порой академични и аматьорски предположения за събития, способни да заличат човечеството. За да успокоят масовите истерии, правителствата се обърнаха към учените, а учените — към компютърните си модели. Докато работеха върху проблема, популярната преса раздухваше въпроса.

Същата сутрин „Ю Ес Ей Тудей“ публикува резултатите от проучване сред 3000 американци, запитани каква е тяхната хипотеза относно внезапно прочулата се дата. Имаше много теории, вариращи от възможното до нелепото; четвърт от анкетираните смятаха, че ще има нападение на извънземни като във „Война на световете“. Божественото възмездие и Страшният съд също бяха сред водещите. Подобно на тях, астероидите попадаха в първата стотица.

Незабавно в Лабораторията за ракетни двигатели на НАСА в Пасадена беше съставена работна група, която трябваше да проучи някои от възможните космически сценарии. Центърът за малките планети към Харвард-Смитсъновия център беше натоварен да отсее в базата си данни астероидите, които щяха да минат в близост до Земята.