Естествено, че желаел. Стръвта била налапана.
Кениън постъпил в Зона 51 няколко години след Спенс и работил в латиноамериканската секция. Като интелектуални типове, обичащи да разговарят за политика, двамата със Спенс се сближили и бързо се сприятелили при всекидневните полети между Лас Вегас и Грум Лейк. С годините родът на Спенс направо осиновил самотния мъж и го канели на всички празници и семейни събития. След смъртта на Марта Кениън бил опората на Спенс.
Пенсионирали се в един и същи ден през 2001 г. След последния им полет двамата се прегърнали просълзени на военния и правителствен терминал на летище „Маккарън“. Спенс останал в извънградското си имение край Лас Вегас, а Кениън се преместил във Финикс, за да бъде по-близко до единственото си семейство — сестра си. Останали близки приятели, свързани с общите преживявания и Клуб 2027.
Кениън завърши разказа си. Уил очакваше Спенс отново да вземе думата, но той продължи да мълчи.
— Мога ли да ви попитам дали сте вярващ, господин Пайпър? — попита накрая Кениън.
— Сигурно можете, но не мисля, че ви влиза в работата.
Човекът като че ли се засегна. Уил осъзна, че двамата бяха споделили личния си живот с надеждата да го накарат да се открие за тях.
— Не, не съм особено религиозен.
Кениън се наведе напред.
— Нито пък Хенри. Намирам за изумително, че човек, който знае за Библиотеката, може да не вярва.
— Всекиму своето — обади се Спенс. — Хиляди пъти сме говорили по този въпрос. Алф е в лагера на онези, според които Библиотеката доказва съществуването на Бог.
— Няма друго обяснение.
— Не ми се повтаря всичко това точно сега — уморено рече Спенс.
— Винаги ме е радвало, че съм роден в съвършената религия — изтъкна Кениън. — Като презвитерианец, за мен бе напълно присъщо да включа Библиотеката в духовния си живот.
— Той продължава да пресъздава протестантската Реформация — пошегува се Спенс.
Уил се сети накъде вървят нещата. Самият той си беше мислил хиляди пъти по тези въпроси през последната година.
— Предопределеност — изрече гласно.
— Именно! — възкликна Кениън. — Бях калвинист преди да имам твърди основания да бъда такъв. Така че нека да кажем, че Библиотеката ме превърна във върховен калвинист. Абсолютен доктринер.
— И абсолютен догматик — добави приятелят му.
— След пенсионирането си бях ръкоположен за пастор. Освен това пиша биография на Жан Калвин и се опитвам да разбера откъде е получил прозрението да изгради така правилно теологията си. Честно казано, ако не беше наближаващият край на Хенри, щях да бъда щастлив като мида. Всичко ми се вижда смислено, а така е приятно да се живее.
— Разкажете ми за Клуб 2027 — подкани Уил.
Спенс се поколеба с волана, когато светна зелено.
Трябваше да решава дали отново да завие през парка.
— Сигурен съм, знаете, че последната книга в Библиотеката свършва с датата девети февруари две хиляди двайсет и седма. Всеки човек без записана дата на смъртта е ОХ, или отвъд хоризонта. Всички, които са работили някога в библиотеката, непрекъснато са се питали защо свършват книгите и кой изобщо е техният автор. Дали делото на онези мъдреци, монаси, гадатели или извънземни — да, Алф, моето обяснение по нищо не отстъпва на твоето — е било прекъснато от външни фактори, като война, епидемия или природен катаклизъм? Или има някакво по-зловещо обяснение, което може би жителите на Земята трябва да знаят? Доколкото ни е известно, никога не са били правени официални опити да се разбере значението на „хоризонта“, както го наричат. Пентагонът винаги е бил зает най-вече с изравяне на данни и получаване на разузнавателна информация. В недалечното бъдеще има много лоши събития, огромни катастрофи, които обсебват вниманието на нашите хора. Честно казано, в Латинска Америка назрява нещо голямо. Може би с приближаването на две хиляди двайсет и седма на онези гении във Вашингтон ще им хрумне, че наистина трябва да знаем какво ще се случи на десети февруари. Но да ви призная, господин Пайпър, любопитството на човек към „хоризонта“ не изчезва с пенсионирането. Клуб 2027 бил създаден през петдесетте от бивши служители в Зоната отчасти като социален клуб, отчасти като аматьорска детективска група. Всичко е строго поверително, тъй като нарушава декларациите за запазване на конфиденциалност и тъй нататък, но човешката природа не може да се смаже. Ние сме ужасно любопитни и единствените, с които можем да разговаряме, са наши бивши колеги. Освен това имаме възможност да се събираме и да се насладим на по-сериозни напитки.