Но за посветените в Зона 51 това бе същинска бомба. Единственият липсващ том — иглата в копа сено — беше намерен. Къде е била книгата през всички тези години? През чии ръце е минала? Някой знаел ли е какво представлява тя? Можел ли е да се досети? Има ли нещо специално точно в този том, което би могло да компрометира мисията на лабораторията? Проведоха се срещи. Съставиха се планове. Писаха се доклади. Отделени бяха средства. Операция „Помагаща ръка“ наближаваше и Пентагонът избра не друг, а самия Фрейзър.
Помещението почти се беше напълнило, когато пристигнаха водещите търга и заеха местата си. Безупречно нагласеният Тоби Парфит застана зад катедрата и започна да наглася микрофона и инструментите си. От лявата му страна на застланата с покривка маса седнаха Мартин Стайн и други двама старши служители на книжния отдел. Всеки от тях имаше телефонна връзка с външни участници и слушалки на ушите, и спокойно зачакаха началото на заседанието.
Младшият помощник на Тоби, Питър Нийв, застана отдясно на шефа си като неспокойно момче за всичко, готово да изпълни всяко нареждане. Нийв се постара да е по-близо до Тоби от другия младок Адам Котъл, който постъпи в отдела едва преди две седмици. Котъл бе блондин с празен поглед, под трийсетте, с къса коса и пръсти като наденички; на външен вид приличаше по-скоро на чирак в касапница, отколкото на търговец на книги. Явно баща му се познаваше с управителя и на Тоби му бе казано да го вземе, макар да не се нуждаеше от допълнителна помощ, пък и Котъл нямаше нито университетска диплома, нито какъвто и да било опит в областта.
Нийв бе безжалостен към новобранеца. Най-сетне бе попаднал на някой по-ниско от него и започна да прехвърля най-досадните си и унизителни задължения на безличния младеж, който мълчаливо кимаше и се заемаше със задачата като слабоумен слуга.
Тоби огледа присъстващите, като кимаше отсечено на редовните посетители. Имаше и няколко нови лица, но най-впечатляващ бе едрият мускулест господин на стола точно срещу него, който някак не изглеждаше на мястото си.
— Дами и господа, уреченият час настъпи. Аз съм Тоби Парфит, вашият търговски агент, и за мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошли на есенния търг на „Пиърс & Уайт“ за подбрани антикварни книги и ръкописи, представляващи разнороден подбор от висококачествени литературни експонати. Сред множеството специални предложения днес е и същинско съкровище от колекцията на лорд Кантуел от имението му в Уорикшър. Бих желал да ви информирам, че приемаме и наддаване по телефона. Екипът ни е готов да ви асистира по какъвто и да било въпрос. И тъй, да приключваме с церемониите и да се залавяме за работа.
Една врата в дъното се отвори и в залата влезе хубава асистентка с бели ръкавици, държаща свенливо първото предложение пред гърдите си.
Тоби й кимна.
— Артикул номер едно е чудесно копие на „Единството в изкуството“ на Джон Ръскин — лекция, изнесена на годишната среща на Художественото училище в Манчестър през хиляда осемстотин петдесет и девета, публикувана в Оксфорд през хиляда осемстотин и седемдесета. Копието е леко пожълтяло, в оригиналната си подвързия и би представлявало ценна придобивка за ценителите на Ръскин, както и за специалистите по история на изкуството. Да започнем наддаването със сто лири.
Фрейзър изсумтя и се приготви за мъчително изпитание.
В Ню Йорк бе пет часа по-рано и два часа преди слънцето да пропъди мразовития сумрак над Ийст Ривър. Спенс и Кениън се бяха събудили рано на мястото, където нощуваха редовно — паркинга на „Уол-Март“ във Вали Стрийм, Лонг Айлънд. В кухнята на караваната си направиха кафе и бекон с яйца, след което излязоха на магистралата, за да избегнат сутрешното задръстване към Манхатън. Беше 4,30, когато пристигнаха пред блока на Уил. Той стоеше на тротоара и трепереше от студа, но в същото време изпускаше пара от сутрешната разправия.
Не беше страхотна идея да спори с жена си, докато тя кърми. Разбра го някъде по средата на спора. Имаше нещо гадно в това да надига глас и да заглушава мляскането и сученето на сина си, както и да заличи обичайното майчинско спокойствие от лицето на Нанси. От друга страна, беше обещал да помогне на Спенс и изтъкна, че поне не се е съгласил да се замъкне до Англия. Нанси не изглеждаше особено удовлетворена. За нея случаят „Апокалипсис“ беше минало, а Библиотеката бе най-добре да бъде забравена. Разбираше опасността от групи като наблюдателите. Беше посветена изцяло на настоящето и бъдещето. Имаше бебе и съпруг, които обожаваше. Животът бе прекрасен точно сега, но това можеше да се промени на мига. Каза му да не си играе с огъня.