Уил прояви прословутия си инат. Беше грабнал якето си и бе излязъл ядосано от апартамента, но едва прекрачил прага, бе започнал да съжалява. Обаче отказа да се върне и да се извини. Взаимните компромиси в семейния живот бяха концепция, която разбираше интелектуално, но не му беше вкоренена и това можеше да си остане завинаги така. Измърмори си нещо в смисъл, че се е превърнал в мъж под чехъл, и натисна бутона на асансьора така яростно, сякаш се мъчеше да извади нечие око.
— Имате късмет, че не сте на мое място — призна Уил веднага щом се качи в караваната.
— В кучешката колиба ли ви набутаха, господин Пайпър? — поинтересува се Спенс.
— Хайде отсега нататък да ме наричате Уил, а? — мрачно отвърна той. — Имате ли кафе? — И се пльосна на дивана.
Кениън му наля, докато Спенс извика маршрута на джипиеса и потегли. Целта им бе „Куинс Мол“, където според Уил можеха да паркират без много разправии.
Когато пристигнаха, бе все още тъмно и до отварянето на мола имаше няколко часа. Паркингът беше отворен и Спенс спря в края му. Клетъчният му телефон показваше, че има пълен обхват, така че нямаше нужда да се безпокоят за качеството на сигнала.
— В Лондон е десет сутринта. Ще се обадя — каза Спенс, стана и помъкна кислородната кутия на колела след себе си.
Постави телефона на кухненската маса, включи на спикърфон и тримата насядаха около него, докато набираше международния номер. Операторът го свърза с търга.
— Мартин Стайн от „Пиърс & Уайт“ — обяви официален глас. — С кого разговарям?
— Обажда се Хенри Спенс от Съединените щати. Добре ли ме чувате?
— Да, господин Спенс, съвсем ясно. Очаквахме обаждането ви. Ако можете да посочите за кои артикули смятате да наддавате, ще ни улесните неимоверно.
— Само за един. Номер сто и тринадесет.
— Разбирам. Е, мисля, че ще стигнем до него в края на втория час.
— Телефонът ми е включен в зарядното, платил съм си сметката, така че от моя страна всичко е наред.
В Лондон Фрейзър се бореше с умората от полета и отегчението, но беше твърде дисциплиниран и твърд, за да се мръщи, прозява или шава като нормален човек. Старите книги продължаваха да минават пред него в еднообразен поток от мукава, кожа, хартия и мастило. Истории, романи, пътеписи, поезия, орнитология, научни трудове, математика, архитектура. Фрейзър изглеждаше единственият, който не проявява интерес. Съперниците му бяха развълнувани, наддаваха яростно един срещу друг, всеки с характерния си стил. Някои размахваха енергично показалките си. Други ги повдигаха едва забележимо. Закоравелите постоянни играчи имаха изражения, които екипът разпознаваше като знаци — рязко кимане, потрепване на бузата, повдигната вежда. В този град има сериозни свободни пари, помисли си Фрейзър, докато наддаванията за книги, които той не би пъхнал и под късия крак на масата, скачаха с хиляди лири.
В Ню Йорк настъпи утро и дневната светлина изпълни караваната. От време на време Стайн се обаждаше, за да докладва как върви търгът. Приближаваха. Уил започваше да губи търпение. Беше обещал, че ще се върне преди Нанси да тръгне на работа, а часовникът тиктакаше. Тялото на Спенс бе шумно.
Той хриптеше, кашляше, слагаше си инхалатора и шепнеше ругатни.
Когато обявиха артикул 112, главата на Фрейзър се проясни и притокът на адреналин ускори дишането му. Беше голям стар том и отначало го взе за своята цел. Тоби запя похвали за книгата, произнасяйки безупречно заглавието й на латински.
— Артикул сто и дванадесет е великолепно копие на алманаха по анатомия на Раймон дьо Вюсен Neurographis Universalis, Hoc Est, Omnium Corporis, Humani Nervorum, издаден през хиляда шестстотин и седемдесета във Франкфурт от Г. В. Кун. Има двадесет и девет гравирани табла на велен и няколко малки скъсвания, това е забележително копие на исторически трактат по медицина. Обявявам начална цена от хиляда лири.
Наддаването бе бързо и кандидатите бяха множество. Един дилър в дъното на залата, едър мъж с широка вратовръзка, който цялата сутрин проявяваше жив интерес към научните книги, водеше и агресивно надуваше цената с по сто лири отгоре. Когато прахта се разсея, бе станал неин притежател срещу две хиляди и триста лири.
Мартин Стайн се включи по линията.
— Господин Спенс, стигнахме до артикул сто и тринадесет. Бъдете готови.