Фрейзър се опита да го спре с вдигане на ръка. Продължаваше да шепне яростно по телефона.
Тоби мелодраматично вдигна чукчето малко по-високо от обичайното. Изговори думите бавно, отчетливо и тържествено.
— Дами и господа, едно, две, продадено на клиента по телефона за двеста хиляди лири!
Тоби чукна дъската с чукчето и приятния кух звук отекна за миг, преди Фрейзър да се обърне и да изкрещи:
— Не!
6
Фрейзър яростно крачеше напред-назад, без да обръща внимание на многобройните пешеходци по тротоара на Кенсингтън Хай Стрийт. Хората се принуждаваха да отскачат настрани, за да избегнат сблъсъка с локомотива във формата на човек. Трескаво натискаше бутоните на телефона, опитвайки се отчаяно да запознае началниците си със ситуацията, за да разработят план за действие. Когато най-сетне се свърза със секретаря Лестър, трябваше да се скрие в една тиха аптека, тъй като ръмженето на автобус 27 заглушаваше всичко.
Излезе сред дима и глъчката на улицата, мрачно напъхал ръце в джобовете на палтото си. Беше слънчев летен обед и всички, покрай които минаваше, бяха в далеч по-добро настроение от неговото. Заповедите, които беше получил, граничеха с невъзможното. Импровизирай. И не нарушавай никакви местни закони. Предположи, че скритото послание беше поне да не бъде хванат, докато ги нарушава.
Върна се в „Пиърс & Уайт“ започна да се мотае из приемната, като надничаше час по час в тръжната зала до приключването на аукциона. Тоби го забеляза и се опита да избегне срещата с буйния купувач. Фрейзър го настигна точно преди да успее да се шмугне през служебния вход.
— Искам да говоря с човека, който ме би в наддаването за артикул сто и тринайсет.
— Какъв дуел само! — дипломатично възкликна Тоби и нарочно замълча — може би се надяваше, че щом е подхванал въпроса, Фрейзър ще обясни ентусиазма си по време на търга. Той обаче продължи да настоява.
— Можете ли да ми дадете името и телефона му?
— Боя се, че не. Това е против политиката ни на съблюдаване на конфиденциалност. Но ако сте съгласен, мога да предам вашите координати на победителя, ако той е склонен да се свърже с вас.
Фрейзър опита отново, след което видимо смути Тоби, като му намекна, че неговото не се губи. Когато Мартин Стайн приближи към тях, той побърза да се извини и се оттегли. Докато двамата служители разговаряха, Фрейзър ги доближи достатъчно, за да подслуша Стайн.
— Настоя книгата да му бъде пратена по куриер в Ню Йорк още тази вечер. Предложи да плати билети първа класа и хотелските разноски на наш служител! Вече е запазил място за вечерния полет на „Бритиш Еъруейс“.
— Както и да е, без мен! — отсече Тоби.
— И без мен също — изсумтя Стайн. — Имам уговорка за вечеря.
Тоби забеляза асистентите си в другия край на помещението и им махна да дойдат. Нийв още беше замаян от преживяването с книгата на Кантуел, а Котъл, както обикновено, бе като истукан.
— Трябва ми някой, който довечера да отнесе книгата до Ню Йорк.
Котъл понечи да каже нещо, но Нийв пръв отвори уста.
— Господи, с удоволствие бих отишъл, Тоби, но паспортът ми изтече! Така и ме домързя да го подновя.
— Аз ще ида, господин Парфит — побърза да предложи Котъл. — Уикендът ми е свободен.
— Ходил ли си някога в Ню Йорк?
— Да, веднъж. На екскурзия от училището.
— Е, добре тогава. Получаваш работата. Купувачът е готов да плати задължението си още на летище „Кенеди“ и е приготвил парите. Осигурява ти билет първа класа и луксозен хотел, така че нищо няма да ти липсва. Човекът е много предпазлив, затова на гишето на авиокомпанията на летището ще те чака писмо с адреса, на който трябва да отнесеш книгата.
— Първа класа! — изстена Нийв. — По дяволите! Длъжник си ми, Котъл. Наистина си ми длъжник.
Фрейзър тихомълком се отдалечи. Момичето на рецепцията подреждаше брошури и регистрационни списъци.
— Искам да оставя благодарствена бележка на младото момче, което работи тук. Котъл. Беше много услужлив. Можете ли да ми дадете малкото му име и да ми кажете как се пише фамилията му?
— Адам — отвърна тя, очевидно изненадана, че някой толкова незначителен като новобранеца Котъл може да е от полза на важен клиент. Продиктува фамилията буква по буква.
На Фрейзър не му трябваше нищо повече.