Феликс остави листа и даде почивка на здравото си око. Когато се почувства готов да продължи, прелисти страниците и зачете отново.
Знанието за онзи ден се предавало устно от братя и сестри през мъглата на времето. Йосиф, тогава приор на Вектис, присъствал на раждането на онзи знаменателен седми ден от седмия месец от лето Господне 777. Времето било белязано с появата на Кометус Луктус, червената огнена комета, която до ден днешен не се е завърнала. Жената на един работник раждала и ако детето се окажело мъжко, щяло да бъде седмият син на седмия син. Родило се момче и със страх и ридания бащата го убил. За учудване на Йосиф жената след това родила осми син и този близнак бил наречен Октавус.
Феликс с лекота можеше да си представи как е изглеждал Октавус, тъй като бе виждал много деца като него през годините — бледи, неплачещи, с изумруденозелени очи и меки червени коси, растящи от розов скалп. Дали Йосиф не е заподозрял край подгизналото от кръв и утробна течност легло, сред ужасеното мърморене на помагащите на родилката жени, че Октавус е истинският седми син?
Детето Октавус било заведено в абатството Вектис от баща си, който вярвал, че се нуждае от Божието присъствие. Момчето не говорело и не се сдружавало с другите, и Йосиф се смилил и приел братята да се грижат за него. Точно тогава Йосиф направил чудно откритие. Без никакво учение момчето можело да пише букви и числа. И, Господи Боже, не какви да е букви и числа, а имената на Твоите смъртни чада и датите на тяхното рождение и смърт в бъдещето. Това предсказване изпълнило Йосиф с почуда и страх. Дали било тъмни сила, породена от злото, или лъч небесна светлина? В премъдростта си Йосиф свикал съвет от духовници, който да обсъди положението. Така се положили основите на Ордена на имената. Мъдрите Божии слуги решили, че това не е дело на злото, защото ако беше, защо детето е попаднало под тяхното защитно лоно? Несъмнено това било дело на провидението и знак, въплътен от съчетанието на светото число седем, че Бог е избрал смиреното създание Октавус да бъде Неговият истински глас на божествено откровение. И така момчето било пазено и държано в скриптория, където му дали перо, мастилница и пергамент, и било оставено да посвещава времето си на истинското си призвание.
Главоболието не отслабваше, затова Феликс стана от писалището, за да си приготви чай от кора. Отиде в голямата стая, разръчка въглените в камината и добави наръч съчки. Скоро металното котле с вода, висящо на веригата, започна да съска. Феликс се затътри обратно към спалнята си, за да продължи четенето.
Годините минавали и момчето Октавус станало мъж, чиято едничка цел така и не се променила. Нощ и ден се трудил той, и натрупал малка, но увеличаваща се библиотека книги, които съдържали предсказани имена, раждания и смърт. През цялото време Октавус изобщо не общувал с останалите братя и за всички нужди на тялото му се грижел Орденът на имената, който защитавал него и делото му. Един съдбовен ден Октавус бил обладан от животинска страст, насилил една послушница и момичето заченало и износило детето му. То било момче със същите странни черти като баща си. Било наречено Примус, имало зелени очи и рижава коса, и също като Октавус било нямо като дънер.
След време се оказало, че има същите способности като баща си. Където доскоро бил само един, сега били двама, седнали един до друг и пишещи имената на живите и мъртвите.
Горчивият чай смекчаваше болката и му позволи да чете по-бързо и да завърши частта, която бе написал предишната нощ.
Дните се натрупали в години, годините — в десетилетия, десетилетията — във векове. Писари се раждали и писари умирали, и пазителите им от Ордена на имената също идвали на този свят и заминавали за другия, като през цялото време осигурявали женски съсъди за потомството им. Библиотеката станала невъобразимо голяма и Орденът се погрижил за запазването на светите книги, като изкопал огромни подземия, за да държат библиотеката скрита и в безопасност, а костите на мъртвите писари били погребвани в свещени катакомби.
Дълги години, мили Боже, аз бях смирен приор на Вектис, верен слуга на великия абат Болдуин и всеотдаен член на Ордена на имената. Признавам мили Боже, че не ми доставяше удоволствие да водя млади сестри, за да бъдат използвани за нуждите, които се изискваха, но изпълнявах призванието си с любов към Теб и с увереността, че Твоята библиотека трябва да се запази и Твоите бъдещи деца да бъдат вписани в нея.