— Малко сън няма да ми се отрази зле. — Уил допи питието си. И предвид прясно създадената връзка помежду им се почувства достатъчно удобно, за да попита: — Нещо против да взема бутилката със себе си?
В Ню Йорк бе време Филип да си ляга. След като го изкъпа, Нанси легна и положи на мека кърпа детето до себе си, напудрено, с чисти пелени. Филип спокойно си играеше с плюшената си играчка, мачкаше я, пъхаше мечешката муцунка в устата си. Нанси отвори телефона си и препрочете последното съобщение на Уил. Пристигнах без проблеми. Скоро се връщам. Обичам те. Въздъхна и написа отговор. После погъделичка мекото кръгло коремче на Филип, от което той се закиска, и го целуна по бузите.
Дългият коридор на горния етаж се люлееше като висящ мост в джунгла. Беше приятно, свободно усещане и Уил се чувстваше някак лек, сякаш законът за гравитацията всеки момент ще бъде отменен. Внимателно следваше Изабел, която вървеше на пръсти, за да не събуди дядо си. Не беше сигурен, но тя май също бе под влиянието на демона — лъкатушеше около невидими препятствия, а малко по-нататък по коридора забърса стената с рамо. Отвори спалнята му с претенциозен жест.
— Ето те и теб.
— Ето ме и мен.
Беше тъмно и лунният сърп, който светеше през дантелените завеси, превръщаше мебелите в черни и сиви сенки.
— Никога няма да намериш ключа за лампата — каза тя.
Той я последва в стаята, загледан в стройния й силует на фона на прозореца. В мозъка му заработиха заспали вериги — онези, свързани с пиячка и жени. Чу се да казва:
— Не е нужно да палиш лампата.
Знаеше, че това е достатъчно. Беше усетил, че желанието й се е разпалило от алкохола, вълнението от откритието, от провинциалната изолация.
После се озоваха на леглото. Дрехите бяха захвърлени по онзи незабравим начин, характерен за първия път. Прохладната суха плът стана топла и влажна. Тежката рамка на леглото заскърца и високият звук беше контрапункт на пъшкането им. Уил не беше сигурен колко време продължи всичко и дали се представяше добре. Знаеше само, че му харесва.
Когато свършиха, в стаята се възцари пълна тишина. Накрая тя каза:
— Не го очаквах. — И добави: — Донесе ли бутилката?
Уискито беше оставено на безопасно място на пода до леглото.
— Нямам чаша.
— Няма значение. — Тя отпи от бутилката, подаде му я и той направи същото.
Главата му се въртеше.
— Виж, аз…
Изабел вече бе седнала в леглото, опипваше в тъмното за нещата си, бързо се извини, когато ръката й закачи гениталиите му, докато търсеше гащетата си.
— По кое време да те събудя? — попита го тя.
Уил беше изненадан. Не бе свикнал да бъде глезен след края на случайния секс.
— По което ти е удобно — отвърна. — Но да не е твърде късно.
— Ще закусим хубаво, след което ще продължим. Не мога да намеря другия си чорап. Мога ли сега да запаля лампата?
Уил затвори очи, за да ги предпази от ярката светлина, усети лека целувка по устните си и замижа към нея, докато си тръгваше — гола, свила дрехите си на топка под мишницата. После вратата се затвори и той остана сам.
Извади телефона си от джоба на панталона. Малката червена светлинка примигваше — беше получил съобщение. Отвори го и го прочете.
Вече не съм ти сърдита. Липсваш ми. И на Фили. Прочетох стихотворението. Невероятно. Обади ми се.
Издиша шумно и едва тогава осъзна, че е затаил дъх за прекалено дълго време. Имаше нещо отвратително в това да й отговори, докато лежи гол и потен от друга жена. Замисли се за момент, после метна телефона на леглото и отпи още една глътка уиски.
Краят на студения фронт се ознаменува със силни ледени пориви на вятъра през задната градина. Монокулярът за нощно виждане се подаваше през мокрите клони на избуялите рододендрони. Прозорецът сияеше ярко през него.
Когато Уил стана да отиде до банята, Декорсо видя голото му тяло да минава покрай прозореца. Виждаше го за пръв път от часове; беше сигурен, че е в къщата, но въпреки това се почувства по-уверен, че целта му е налице и под отчет. Минута по-рано, когато стаята бе тъмна, бе зърнал за миг гол женски задник, божествено зелен в оптиката. Пайпър определено прекарваше нощта по-добре от него.