Бодлив кервел. Пълзяща тойна. Езичест асклепий. Скелетолистна амброзия. Обикновен пелин. Триделен бутрак. Магарешки бодил. Зелена метличина. Космата злолетница. Бодлива дрипавка. Къдрава гринделия. Калифорнийско глухарче. Назъбен спореж. Благословен силибум. Бедняшки бурен. Конска подкова. Волско езиче. Пустинен ксантиум. Дребнозърнест игловръх. Войничица. Влакнестоплодна сърпица. Родилна трева. Сладка трева. Хлъзгаво плюскавиче. Кукувича прежда. Лазеща млечка. Четинест клин. Голо секирче. Туфест еспарзет. Жабешки шавар. Дяволска уста. Мъртва коприва. Шипеста анода. Жлезеста върбовка. Кадифена гаура. Овсига. Мексиканска лептохлоя. Есенно просо. Плъша власатка. Лош вятър. Далматинска луличка. Тексаско великденче. Татул.
Върмонт ми се видя различен, като се върнах. Нямаше ме само три дни и две нощи, но по време на отсъствието ми всичко беше станало по-малко: затворено в себе си, тъмно, влажно и лепкаво. Зеленината на горите около къщата ми изглеждаше неестествена, неправдоподобно наситена в сравнение с жълтеникавокафявите цветове на пустинята. Въздухът бе натежал от влага, земята беше мека като стъпваш и навсякъде, където се обърнех, виждах буйна, яростна растителност, стряскаща случайна гнилоч: подгизнали вейки и парчета кора се разлагаха по пътеките, по дърветата пълзяха гъби, по стените на къщата беше избила плесен. След известно време установих, че гледам на тези неща през очите на Алма, че се опитвам да ги видя с една нова яснота, подготвяйки се за деня, когато тя ще се пренесе при мен. Полетът до Бостън бе преминал добре, много по-добре, отколкото смеех да се надявам, и бях слязъл от самолета с чувството, че съм постигнал нещо наистина важно. В големия план на вселената сигурно не беше кой знае какво, но в малкия план на човека, в микроскопичното местенце, където се печелят и губят личните сражения, това си беше забележителна победа. Чувствах се по-силен от когато и да било през последните три години. Почти цял, казах си, почти готов отново да стана истински.