Има мисли, които нахлуват в ума ти, мисли толкова могъщи и уродливи, че те развращават в мига, в който си ги помислиш. Страхувах се от онова, което знаех, страхувах се да не ме засмуче ужасът на онова, което знаех, и затова не изразих мисълта с думи, докато не стана твърде късно, за да ми повлияе. Нямам факти, с които да подкрепя твърдението си, нямам доказателства, които биха важали в съдебна зала, но след като в последните единайсет години отново и отново разигравах в ума си събитията от онази нощ, съм почти сигурен, че Хектор не умря от естествена смърт. Слаб беше, когато го видях, да, слаб и без съмнение на смъртно легло, но мислите му бяха ясни и когато в края на разговора ни сграбчи ръката ми, впи пръстите си в кожата ми. Така сграбчва човек, който е решен да живее още. Той щеше да се държи за живота, докато си свършим общата работа, и когато Фрида ми каза да изляза от стаята, аз напълно очаквах да го видя пак на сутринта. Помислете само с каква скорост се струпаха след това катастрофите. Алма и аз си легнахме и когато сме си легнали, Фрида се е промъкнала на пръсти в стаята на Хектор, взела е възглавница и го е задушила. Убеден съм, че го е направила от обич. Нямало е гняв у нея, нямало е чувство, че е предадена и трябва да отмъсти — имало е просто фанатична преданост към справедлива и свята кауза. Хектор няма как да е оказал особена съпротива. Тя е била по-силна от него. Съкращавайки живота му с няколко дни, го е избавила от лудостта да ме покани в ранчото. След години на кураж и твърдост, Хектор бе изпаднал в съмнения и нерешителност, бе стигнал дотам, че да постави под въпрос всичко, което е направил с живота си в Ню Мексико, и в момента, в който аз пристигнах в Тиера дел Суеньо, онова красиво нещо, което бяха направили с Фрида, бе заплашено от опасността да бъде разбито на късчета. Безумието започна в мига, в който стъпих в ранчото. Аз бях катализаторът за всичко, което се случи, докато бях там, аз бях последната добавка, която отприщи фаталната експлозия. Фрида трябваше да се отърве от мен, а единственият начин да го стори беше да се отърве от Хектор.
Често си мисля за всичко, което се случи на следващия ден. Все по-ясно виждам колко много неща останаха недоизказани, все по-ясно виждам паузите и мълчанията, чудноватата пасивност, която сякаш излъчваше Алма тъкмо в критичните моменти. Когато се събудих на сутринта, тя седеше до мен на леглото и милваше лицето ми с длан. Беше десет часа и отдавна вече трябваше да сме в прожекционната да гледаме филмите на Хектор, но въпреки това тя не припираше. Изпих чашата кафе, която тя бе оставила на нощната масичка, говорихме си, прегръщахме се и се целувахме. По-късно през деня, когато се върна в къщата след изгарянето на филмите, не изглеждаше особено разстроена от гледката, която бе понесла току-що. Не съм забравил как рухна и се разплака, но реакцията й беше много по-умерена, отколкото очаквах. Тя не се разкрещя, не изпадна в ярост, не се нахвърли с тежки думи върху Фрида задето бе запалила кладата преди крайния срок, посочен в завещанието на Хектор. Достатъчно дълго бяхме говорили предните два дни, за да съм наясно, че Алма е против изгарянето на филмите. Мисля, че изпитваше страхопочитание от размерите на Хекторовото покаяние, но също така вярваше, че то не е справедливо; беше ми казала, че през годините с Хектор много са спорили за това. Ако това бе така, то защо не се разстрои повече, когато видя как филмите изгарят безвъзвратно? В тези филми играеше майка й, баща й ги беше заснел, и все пак тя почти не ги спомена, след като пламъците утихнаха. Дълги години мислих за това нейно мълчание и стигнах до теория, която единствена ми се вижда смислена, която единствена наистина обяснява безразличието й онази вечер: тя е знаела, че филмите не са унищожени. Алма беше изключително интелигентен и изобретателен човек. Вече бе направила копия на ранните филми на Хектор и ги бе изпратила до шест различни архива, пръснати по света. Защо да не е направила копия и на късните му филми? Покрай писането на книгата си беше пътувала на доста места. Какво би й попречило да измъква по някой негатив всеки път, когато заминава, и да го отнася в някоя лаборатория да го копират повторно? Хранилището не се охраняваше, тя разполагаше с ключове от всички врати и не би имала никакъв проблем да внася и изнася неща незабелязано. Ако бе постъпила така, то сигурно бе скрила някъде копията и намерението й е било да изчака, докато Фрида умре, за да ги извади на светло. Може би щяха да минат години, но Алма беше търпелива, а и как би могла да предполага, че двете с Фрида ще умрат в една и съща нощ? Може да ми се отвърне, че в такъв случай би ме посветила в тайната, че не би я запазила за себе си — но може би възнамеряваше да ми каже като дойде във Върмонт. В дългото си, разхвърляно предсмъртно писмо не споменаваше въобще за филмите, но онази нощ Алма е била в състояние на нервна криза, тресяла се е в делириум от ужаси и апокалиптични самообвинения и всъщност не смятам, че все още е принадлежала на този свят, когато е седнала да пише писмото си. Забравила е да ми каже. Искала е да ми каже, но е забравила. Ако наистина е така, то филмите на Хектор не са изгубени. Просто са скрити и рано или късно ще дойде някой да отвори случайно вратата на стаята, където ги е оставила Алма, и историята ще започне отначало.