„Господин Никой“ е реакция на това задълбочаващо се неудовлетворение. Злодеят в историята се казва С. Лестър Чейс и открием ли веднъж корените на това странно и изкуствено име, няма как да не разпознаем в него метафоричния образ на Сиймор Хънт. На френски hunt е chasse; като махнем второто s, остава chase. Да отбележим, че Сиймор може да се чете като see more, а Лестър често се съкращава на Лес; така С. Лестър става на С. Лес — или see less — и значението на името вече е очевидно. Чейс е най-злонамереният герой във филмите на Хектор. Той си е наумил да унищожи Хектор и да го лиши от идентичност и привежда плана си в действие не като изстрелва куршум в гърба му или забива нож в сърцето му, а като го излъгва да изпие някаква магическа отвара, която го прави невидим. Фактически точно това направил Хънт с кариерата на Хектор в киното. Пуснал го на екрана и после направил всичко по силите си да не може никой да го види. В „Господин Никой“ Хектор не изчезва, но след като веднъж е изпил отварата, никой не може да го види. Той си остава пред очите ни, но всичките герои са слепи за присъствието му. Той подскача нагоре-надолу, пляска с ръце, разсъблича се на оживено място в града, но никой не го забелязва. Крещи в лицата на хората, но гласът му остава нечут. Той е призрак от плът и кръв, човек, престанал да бъде човек. Все още живее в света, но в света няма място за него. Ликвидирали са го, но никой не проявява любезността или загрижеността да го убие. Просто са го изтрили.
За пръв и последен път Хектор се представя като богат мъж. В „Господин Никой“ той има всичко, което човек би могъл да желае: красива жена, две малки деца и огромна къща, пълна с прислуга. В началната сцена Хектор закусва със семейството си. Има няколко традиционни комични момента, свързани с намазването на филия и с една оса, която каца в буркана със сладко, но сцената цели преди всичко да ни представи картина на щастието. Подготвят ни за загубите, които ще понесе Хектор, и без този бегъл поглед към личния му живот (перфектен брак, перфектни деца, пълна рапсодия за семейната хармония) злото, което предстои, не би имало същото въздействие. Така съдбата на Хектор ни поразява. Той целува жена си за довиждане и в момента, в който се обръща и излиза от дома си, се гмурва в кошмар.
Хектор е основател и президент на процъфтяващ концерн за безалкохолни напитки, корпорацията „Физи Поп Бевъридж“. Чейс е неговият вицепрезидент и съветник, уж най-добрият му приятел. Но Чейс е натрупал огромни дългове от хазарт и кредиторите му го притискат да си плати, инак лошо му се пише. Когато Хектор пристига в офиса и поздравява с „добро утро“, Чейс е в друга стая и разговаря с двама съмнителни типове. Не се притеснявайте, казва. Ще си получите парите до края на седмицата, дотогава вече ще съм поел компанията, а стоката струва милиони. Главорезите склоняват да му отпуснат още малко време. Но това е последният ти шанс, предупреждават го. Ако пак се забавиш, отиваш за храна за рибите. Мъжете изтрополяват навън. Чейс избърсва потта от челото си и изпуска продължителна въздишка. След това отваря чекмеджето на бюрото си и взема оттам някакво писмо. Преглежда го набързо и придобива неописуемо доволен вид. Със зла усмивчица го сгъва и го пъхва в горния джоб на сакото си. Явно колелата се въртят, но нямаме идея в каква посока.
Сцената се сменя: офисът на Хектор. Влиза Чейс с нещо подобно на голям термос и пита Хектор дали би желал да опита новата напитка. Как се казва, пита Хектор. „Джазматаз“, отвръща Чейс, и Хектор кимва одобрително, впечатлен от звучното название. Без да подозира нищо, той оставя Чейс да му налее солидна доза от новото питие. Докато Хектор поема чашата, Чейс го гледа зорко и в очите му проблясват искри. Той чака отровната отвара да проработи. В среден план, Хектор вдига чашата към устата си и предпазливо отпива малка глътка. Носът му се сбърчва недоволно, очите му се облещват, мустачките му се изопват. Тонът е изцяло комичен; и все пак, докато Чейс го подканва и Хектор повдига чашата да отпие отново, зловещият подтекст на „Джазматаз“ става все по-ясен. Хектор отпива втора глътка, цъква с уста, усмихва се на Чейс и поклаща глава, сякаш за да намекне, че вкусът не е съвсем наред. Без да обръща внимание на критиката, Чейс поглежда часовника си, разперва дясната си длан и започва да брои на пръсти секундите. Хектор е озадачен. Но преди да каже каквото и да било, Чейс стига до последната, пета секунда и изведнъж, съвсем ненадейно, Хектор се изпъва в стола си и стоварва чело върху бюрото. Допускаме, че питието го е изпратило в безсъзнание, че временно е изгубил свяст, но докато Чейс стои и го гледа с празните си, безмилостни очи, Хектор започва да изчезва. Първо ръцете му бавно избледняват от екрана, после торсът му, накрая главата. Една част на тялото следва друга, докато накрая цялото тяло се разтваря в нищото. Чейс излиза и затръшва вратата зад себе си. Отвън спира, за да се наслади на триумфа си; обляга се на вратата и се усмихва. Появява се надпис: Сбогом, Хектор. Приятно ми беше.