За Хектор има написани четири очерка между август 1927 и октомври 1928 година. Първият е в месечния бюлетин на „Калейдоскоп“, изданието на новосформираната компания на Хънт. В същината си това е комюнике, оповестяващо сключения с Хектор договор, и тъй като по онова време той е съвсем непознат, от компанията се чувстват свободни да си измислят каквато история им отърва. Били последните дни на холивудския латинолюбовник, периодът непосредствено след смъртта на Валентино, когато смуглите, екзотични чужденци все още привличали тълпите, и „Калейдоскоп“ се опитва да експлоатира това, като нарича Хектор „Сеньор Комикът, южноамериканският разбивач на сърца, който наистина ще ви разсмее“. В подкрепа на етикета са изфабрикували интригуващ списък с негови роли, цяла кариера, която уж предшествала пристигането му в Калифорния: мюзикъли в Буенос Айрес, продължителни водевилни турнета в Аржентина и Бразилия, серия невероятно касови филми в Мексико. Представяйки Хектор за вече утвърдена звезда, Хънт се стараел да си създаде репутация на човек с око за таланта. Не някакъв си новодошъл в бизнеса, а съобразителен и предприемчив продуцент, надцакал конкурентите си за вноса на широко известния чуждестранен комик и готов да го предостави на американската публика. Лъжа, която лесно можела да мине. В края на краищата никой не обръщал внимание какво се случва извън страната и при такъв богат избор от въображаеми истории, защо да се задълбаваш във фактите?
Шест месеца по-късно една статия от февруарския брой на „Фотоплей“ представя по-трезва версия за миналото на Хектор. Тогава вече били пуснати няколко негови филма и при растящия из страната интерес към тях, необходимостта да се украсява биографията му логично намаляла. Материалът е написан от репортерка на вестника, Бригид О’Фелън, и от коментарите й в първия параграф за „пронизващия поглед“ и „гъвкавата мускулатура“ на Хектор си личи, че възнамерява през цялото време да го ласкае. Очарованието от силния му испански акцент не й пречи да му отправи комплимент за гладкия английски. Пита го защо има немско име. „Мнохо просто, отвръща Хектор, семейството ми били от Германия, както и мен. Всички емихрира в Архентина, когато бях малко дете. Говорим с тех немски у дома, испански в училисте. Английски дошъл после, когато дойдох в Америка. Осте го уча.“ Тогава мис О’Фелън го пита откога е в Щатите и той казва, че от три години. Това, разбира се, противоречи на информацията в бюлетина на „Калейдоскоп“ и когато Хектор обяснява набързо какво е работил след пристигането си в Калифорния (кондуктор, продавач на прахосмукачки, пътен работник), не споменава нищо, свързано с шоубизнеса. Дотук с прославената латиноамериканска кариера, която му отворила вратите.
Лесно е да се отхвърлят преувеличенията на пресцентъра в „Калейдоскоп“, но това, че те са изопачили истината, още не означава, че историята във „Фотоплей“ е по-коректна или правдоподобна. В мартенския брой на „Пикчъргоуър“ някой си Рандъл Симс разказва как посетил Хектор на снимачната площадка на „Тънко танго“ и с удивление открил, че „този аржентински автомат за смях говори безупречен английски, почти без следа от акцент. Ако не знаехте отде идва, бихте се заклели, че е отраснал в Сандъски, Охайо.“ Симс го казва като комплимент, но наблюдението му повдига смущаващи въпроси относно произхода на Хектор. Дори наистина да е прекарал детството си в Аржентина, изглежда ще да е пристигнал в Америка много по-рано, отколкото излиза от другите списания. В следващия параграф Симс цитира думите на Хектор: „Бях много непослушно момче. Родителите ми ме прокудиха от дома, когато бях на шестнайсет, и никога не съм и поглеждал назад. Накрая си проправих път на север и пристигнах в Америка. От самото начало имах едничка мисъл в ума си: да стана филмова звезда.“ Мъжът, изричащ тези думи, никак не прилича на мъжа, говорил с Бригид О’Фелън преди месец. Дали пред „Фотоплей“ е имитирал силен акцент за по-смешно, или Симс съзнателно изкривява истината с цел да убеди продуцентите, че Хектор има потенциал за говорещите филми в идните месеци и години? Може двамата заедно да са обмислили статията, а може и някой трети да е платил на Симс — например Хънт, по това време вече в дълбока финансова криза. Може би Хънт се е опитвал да качи пазарната цена на Хектор, за да продаде правата му на друга филмова къща? Няма как да знаем, но каквито и да са мотивите на Симс и колкото и зле О’Фелън да е транскрибирала думите на Хектор, двете статии не пасват една с друга, ако ще да измисляме всевъзможни извинения за журналистите.