Но през повечето време журналистите отминават Хектор с бегло кимване. Не бил още звезда — само поредният обещаващ новодошъл; и всъщност в половината колонки, с които разполагах, той присъстваше само с името си, най-често в компанията на друго име — женско. Хектор Ман бил забелязан в „Пухеното гнездо“ със Силвия Нунън. Хектор Ман излязъл снощи на дансинга в клуб „Гибралтар“ с Милдрид Суейн. Хектор Ман се смял с Алис Дуайър, ял стриди с Поли МакКрекън, държал за ръка Долорес Сейнт Джон, вмъкнал се в нелегален бар с Фиона Маар. Всичко на всичко, преброих имената на осем различни жени, но кой знае с колко още е излизал през онази година? Информацията ми идваше само от статиите, които бях успял да събера, та тези осем спокойно можеха да са и двайсет, че и повече.
Когато през следващия януари дошла вестта за изчезването на Хектор, не обърнали особено внимание на интимния му живот. Само преди три дни Сиймор Хънт се обесил в спалнята си и вместо да разчовърка някоя вгорчена любов или тайна връзка, полицията се концентрирала върху обтегнатите отношения на Хектор с мошеника от Синсинати. Навярно е било доста изкусително да се потърси връзка между двата скандала. След ареста на Хънт Хектор бил цитиран да казва как с облекчение научава, че американците все още държат на справедливостта. Анонимният източник, представен за близък приятел на Хектор, донася, че той заявил на висок глас пред шест-седем човека: „Този човек е негодник. Измами ме с хиляди долари и се опита да съсипе кариерата ми. Радвам се, че ще го вкарат в затвора. Получава си заслуженото и ни най-малко не го съжалявам.“ В пресата плъзнали слухове, че тъкмо Хектор дал на властите улики срещу Хънт. Поддръжниците на тази теория твърдели, че сега, след смъртта на Хънт, неговите приятелчета елиминирали Хектор, за да не излязат наяве още афери. Някои дори допускали, че самоубийството на Хънт всъщност било нагласено убийство — първият ход на ортаците му от подземния свят, за да заличат следите от престъпленията си.
Тази версия намесвала мафията. Трябва да е звучало правдоподобно в Америка от 20-те, но без труп, който да потвърди хипотезата, полицейското разследване затъпкало на едно място. Пресата продължила в същия дух няколко седмици, тръбяла за тъмните сделки на Хънт и за все по-силния криминален елемент във филмовата индустрия, но като не могли да установят сигурна връзка между изчезването на Хектор и смъртта на бившия му продуцент, започнали да търсят други мотиви и обяснения. Всеки бил наелектризиран от съвпадението на двете случки, но било по-скоро нелогично да се предполага, че едната следва от другата. Близките по някакъв начин неща не са непременно обвързани, дори ако ни се струва, че е така. Когато разследването тръгнало по други пътища, се оказало, че много от следите вече са изстинали. Долорес Сейнт Джон, посочена в няколко от ранните материали за годеница на Хектор, тихомълком напуснала гълчавата и се завърнала при родителите си в Канзас. Минал цял месец, докато журналистите я открият, а когато най-сетне успели, тя отказала да разговаря с тях под предлог, че все още е твърде разстроена от изчезването на Хектор, за да даде пълно изявление. Единственият й коментар бил: „Сърцето ми е разбито“, и никой повече не я чул и видял. Новоизгряваща млада актриса с пет-шест роли (между които дъщерята на шерифа в „Реквизит“ и жената на Хектор в „Господин Никой“), тя рязко прекъснала кариерата си и изчезнала от света на шоубизнеса.
Жул Блаущайн, комикът, работил с Хектор във всичките дванайсет филма на „Калейдоскоп“, казва пред репортер на „Върайъти“, че с Хектор работели върху цяла серия сценарии за говорещи комедии и че професионалният му партньор бил „в отлично настроение“. От средата на декември се виждал с него всеки ден; и за разлика от другите интервюирани по случая, той продължава да говори за Хектор в сегашно време. „Вярно е, че нещата с Хънт свършиха по малко неприятен начин, признава Блаущайн, но Хектор не беше единственият изигран от «Калейдоскоп». На всички ни разказаха играта и макар че Хектор пострада най-много, той не е човек, който таи мисли за отмъщение. Бъдещето е пред него и веднага щом договорът с «Калейдоскоп» изтече, той се насочи към други неща. Сега с мен работеше усърдно, по-усърдно от всякога, и главата му постоянно кипеше от нови идеи. Когато се изгуби, почти бяхме завършили първия си сценарий — «Точка и тире», страхотна смехория — и се канехме да подпишем договор с Хари Коен в «Кълъмбия». Снимките трябваше да почнат през март. Хектор щеше да режисира и да играе една второстепенна, но много смешна роля и ако след всичко това смятате, че може да се е самоубил, то значи изобщо не го познавате. Абсурдно е да се мисли, че би посегнал на живота си. Може някой да му е помогнал — но това би означавало, че има врагове, а през цялото ни познанство нито веднъж не съм го видял да разсърди някого. Той е страхотен човек и работата с него ми доставя удоволствие. Може цял ден да седим тук и да гадаем какво се е случило, но даже парите показват, че той е жив, че просто му е щукнало нещо посред нощ и се е покрил някъде да остане сам за малко. Всеки твърди, че той е мъртъв, но аз няма да се изненадам, ако ей сегичка Хектор влезе през вратата, хвърли шапката си на стола и каже: «Хайде, Жул, да се хващаме за работа.»“