От „Кълъмбия“ потвърдили, че преговаряли с Хектор и Блаущайн за договор, включващ „Точка и тире“, както и още две комедии с тяхно участие. Все още нямало подписан договор, казал говорителят им, но след като веднъж се договорели условията в полза и на двете страни, от студиото се готвели „да поздравим Хектор с влизането му в нашето семейство“. Сведенията на Блаущайн и изявлението от „Кълъмбия“ отхвърлили мнението, че кариерата на Хектор е стигнала до задънена улица — нещо, което няколко таблоида изтъквали като възможен мотив за самоубийство. Фактите сочели, че перспективите на Хектор съвсем не били мрачни. Хаосът в „Калейдоскоп“ „не прекършил духа му“, както обявил „Лос Анджелис Рекърд“ на 18 февруари 1929 година, и тъй като не се появило писмо или бележка в подкрепа на теорията, че Хектор е сложил край на живота си, тя постепенно отстъпила на гъмжило от безумни спекулации и изсмукани от пръстите предположения: погрешни отвличания, чудати инциденти, свръхестествени феномени. Междувременно полицията не напредвала по следата с Хънт и въпреки твърденията, че „следят няколко обещаващи нишки“ („Лос Анджелис Дейли Нюз“, 7 март 1929 година), не изнесли никакви нови версии. Ако Хектор бил убит, то нямало достатъчно доказателства, за да обвинят когото и да било. Ако се е самоубил, то никой не можел да намери причина за това. Неколцина циници допуснали, че изчезването му е само трик, търсещ публичност, евтин номер, дирижиран от Хари Коен в „Кълъмбия“, за да насочи светлините към новата звезда на компанията, и че утре можем да очакваме невероятното му завръщане. Това звучало смислено по свой си завъртян начин, но дните минавали, а Хектор не се завръщал и тази теория се оказала също толкова погрешна, колкото другите. Всеки си имал собствено мнение какво се е случило с Хектор, но всъщност никой не знаел нищичко. А ако някой знаел, този някой не говорел.
Историята се задържала на първа страница месец и половина, но после интересът взел да спада. Нямало нови разкрития, нямало нови хипотези и в крайна сметка пресата насочила вниманието си към други неща. В късната пролет „Лос Анджелис Икзаминър“ пуснал първата от серия истории, които щели да се появяват от време на време в следващите две години, според които Хектор бил забелязан на неочаквано, отдалечено място — тъй наречените мистериозни появи на Хектор, — но тези истории били само любопитна информация, вмъкната за запълване на място под хороскопа, и популярен лаф за вътрешните хора в Холивуд. Хектор в Ютика, Ню Йорк, като профсъюзен деятел. Хектор в пампасите с пътуващия си цирк. Хектор сред клошарите. През март 1933 година Рандъл Симс, журналистът, който го интервюирал за „Пикчъргоуър“ пет години по-рано, публикувал статия в неделната притурка на „Хералд Експрес“ под заглавие „Какво ли се случи с Хектор Ман?“ В нея се обещават нови разкрития, но като се изключат намеците за любовен триъгълник, в който Хектор може би евентуално бил замесен, тя е преработка на Лосанджелиските статии от 1929 година. Подобен текст, написан от някоя си Дебни Стрейхорн, изниква в „Колиърс“ от 1941 година; а една книга от 1957 година с боклучавото заглавие „Холивудски скандали и мистерии“, написана от Франк К. Клебалд, отделя кратка глава на изчезването на Хектор — при по-внимателен поглед тя се оказва почти дословен препис на статията от Стрейхорн. Може да имаше и други статии и глави за Хектор през годините, но те ми бяха непознати. Разполагах само с това, което беше в кутията; а в кутията бе всичко, което бях успял да намеря.
4
Две седмици по-късно все още нямах отговор от Фрида Спелинг. Очаквах телефонни обаждания посред нощ, препоръчани писма, телеграми, факсове, отчаяни призиви да хукна към смъртното легло на Хектор, но след четиринайсет дни мълчание реших, че няма смисъл да се занимавам с нея. Скептицизмът ми се възвърна и малко по малко си проправих път обратно назад. Кутията се върна в гардероба и след като се мотах унило из къщата още седмица или десет дни, отново се захванах да изтезавам Шатобриан. Бях се откъснал от него за почти месец, но успях да изхвърля мисълта за Тиера дел Суеньо от съзнанието си: останаха само откъслечни чувства на разочарование и погнуса. Хектор пак бе мъртъв. Бе умрял през 1929 година, а може би бе умрял онзи ден. Нямаше значение коя е истинската смърт. Той вече не принадлежеше на този свят и аз нямах никакъв шанс да го срещна.