О’Фелън нищичко не подозирала. През септември, когато Хектор наел Сейнт Джон за ролята на своята съпруга в „Господин Никой“, тя го поздравила за сполучливия избор. Даже когато от снимачния екип се промъкнали слухове за някаква специална близост между Хектор и изпълнителката на главната роля, Бригид не се разтревожила особено. Хектор обичал да флиртува. Винаги хлътвал по актрисите, с които работел, но щом снимките свършели и всички се приберели у дома, бързо ги забравял. Но в този случай клюките не спирали. Хектор вече се бил прехвърлил на „Двойно или нищо“ — последният му филм с „Калейдоскоп“, и Гордън Флай подшушвал в колонката си, че скоро ще забият сватбени камбани за една дългокоса сирена и нейния мустакат комик красавец. Вече било средата на октомври и О’Фелън, която не се била чувала с Хектор от пет-шест дни, се обадила в студиото и го помолила да я посети в апартамента й вечерта. Никога преди не била отправяла подобна молба, така че Хектор отменил планираната вечеря с Долорес и вместо това отишъл при Бригид. И там, посрещнат с въпроса, чийто отговор отлагал от два месеца, най-сетне признал истината.
Хектор се молел наум за решителна развръзка, за изригващ женски гняв, който да го запрати залитащ на улицата и да приключи нещата веднъж завинаги, но когато съобщил вестта, Бригид само го изгледала, поела си дълбоко дъх и заявила, че не е възможно той да обича Сейнт Джон. Не било възможно, защото обичал нея. Да, казал Хектор, обичал я, но наистина щял да се ожени за Сейнт Джон. Тогава Бригид се разплакала, но така и не го обвинила, че я е измамил, не пледирала за своята кауза, не закрещяла гневно как несправедливо е постъпил с нея. Към себе си бил несправедлив, казала, и след като веднъж осъзнаел, че никоя няма да го обича така, както тя го обичала, щял да се върне при нея. Долорес Сейнт Джон била вещ, не човешко същество. Лъскава и опияняваща вещ, наистина, но под външната си обвивка била груба и плитка, и глупава, и не заслужавала да му стане жена. Тук Хектор трябвало да й отвърне. Случаят изисквал да отговори с някоя агресивна, язвителна забележка, която завинаги да разбие надеждите й, но скръбта на Бригид била прекалено силна за него, предаността й била прекалено силна за него и докато слушал кратките й, задъхани изречения, сърце не му дало да каже нужните думи. Права си, отговорил. Сигурно няма да продължи повече от година-две. Но трябва да мина през това. Трябва да я имам — и получа ли я, всичко ще се подреди от само себе си.
В крайна сметка прекарал нощта в жилището на Бригид. Не защото смятал, че ще е добре за тях двамата, а защото Бригид го помолила да остане за последен път и той не могъл да й откаже. На следващата сутрин се измъкнал преди тя да се събуди и от този момент животът му започнал да се променя. Договорът му с Хънт изтекъл, започнал да работи върху „Точка и тире“ с Блаущайн, сватбата му наближавала. Два месеца и половина не получил никаква вест от Бригид. Мълчанието й го притеснило донякъде, но в интерес на истината бил твърде зает със Сейнт Джон, за да се замисли повечко. Ако Бригид била изчезнала, то определено било защото държала на думата си и гордостта й не й позволявала да застава на пътя му. След като оповестил намеренията си, тя се оттеглила и го оставила сам да плува или да потъва. Ако заплувал, навярно никога вече нямало да я види. Ако потънел, сигурно щяла да се появи в последния момент да го издърпа от водата.
Сигурно съвестта му се успокоявала, като си мислел тези неща за О’Фелън, като я превръщал в някаква висша форма на живот, която не чувства болка, когато й забиват ножове в тялото, която не кърви, когато я нараняват. Но при отсъствието на всякакви достоверни факти, защо да не се впуснеш в розови фантазии? Той искал да вярва, че тя е добре, че смело се справя с живота. Забелязал, че статиите й престанали да се появяват във „Фотоплей“, но това би могло да значи, че е заминала или че е захванала нова работа някъде другаде; за момента Хектор отказвал да обмисля каквито и да било по-мрачни възможности. Чак когато отново се появила на повърхността (пъхнала писмо под вратата му точно на Нова година), разбрал колко малодушно се е самозалъгвал. Два дни след като избягал от нея през октомври, тя си прерязала вените във ваната. Ако в апартамента отдолу не била прокапала вода, хазяйката никога нямало да отключи вратата и нямало да я намерят, преди да е станало твърде късно. Откарали я с линейка до болницата. След два дни се съвзела, но психиката й се сринала, така пишела, не можела да се съсредоточи, през цялото време плачела и лекарите решили да я задържат под наблюдение. Това довело до двумесечен престой в отделението за психичноболни. Била готова да прекара там остатъка от живота си, но само защото единствената цел в живота й била да намери начин за самоубийство, и нямало значение къде точно се намира. И тогава, точно когато се готвела за втория си опит, се случило чудо. Или по-скоро открила, че вече се е случило чудо и че тя живеела под неговия знак от два месеца. След като лекарите потвърдили, че наистина е така, а не си въобразява, тя вече не искала да умре. Загубила вярата си преди години. Не се била изповядвала от гимназиалните времена, но когато сестрата дошла да й даде резултатите от изследванията, тя се почувствала сякаш Бог е долепил устата си до нейната и отново й е вдъхнал живот. Била бременна. Било се случило през есента, в последната нощ, която прекарали заедно, и сега тя носела детето на Хектор в себе си.