След като я изписали от болницата, тя се изнесла от апартамента си. Имала известни спестявания, но не достатъчно, за да плаща наема, без да се връща на работа — а не можела да го стори, вече била напуснала списанието. Намерила евтина стая другаде, с желязна пружина на леглото, дървен кръст на стената и цяла колония мишки под дъските на пода, но нямало да му каже името на хотела, нито дори в кой град се намира. Било безполезно да я търси. Била регистрирана под фалшиво име и възнамерявала да се крие още известно време, докато бременността й напредне дотам, че той да не може да я убеди да направи аборт. Била твърдо решена да запази бебето и независимо дали Хектор смятал да се ожени за нея, или не, тя щяла да стане майка на детето му. Писмото й завършвало с думите: „Съдбата ни събра, любими, и сега, където и да съм, ти ще си винаги с мен.“
И после отново мълчание. Минали две седмици и Бригид упорито спазвала обещанието си да се укрива. Хектор не казал на Сейнт Джон нищо за писмото, но съзнавал, че шансът да се ожени бил почти нулев. Не можел да мисли за бъдещия им съвместен живот, без да мисли и за Бригид, без да се измъчва от образа на бившата си любовница, легнала в някой коптор в изпаднал квартал, бавно преминаваща към лудост, докато неговото дете расте в нея. Не искал да се отказва от Сейнт Джон. Не искал да изоставя мечтата как се пъхва в леглото й всяка нощ и чувства това гладко, наелектризирано тяло по голата си кожа; но мъжете трябвало да носят отговорност за постъпките си, и ако детето трябвало да се роди, той нямало как да избяга от стореното. Хънт се бил обесил на 11 януари, но Хектор вече не мислел за Хънт и когато на другия ден научил новината, не почувствал нищо. Миналото не било от значение. Само бъдещето го интересувало, а ето че бъдещето изведнъж увисвало под съмнение. Бил длъжен да развали годежа си с Долорес, но нямало как да го направи, преди Бригид да се появи пак, и тъй като не знаел къде да я търси, не можел да мръдне, не можел да се откъсне от мястото, където било заседнало настоящето заедно с него. Времето минавало и той започнал да се чувства, сякаш краката му са приковани с гвоздеи за земята.
Вечерта на 14 януари с Блаущайн свършили работа в седем. В осем Сейнт Джон го очаквала за вечеря у дома си в Топанга Кениън. Хектор щял да пристигне доста по-рано, но претърпял произшествие с колата си по пътя и изгубил четирийсет и пет минути да сменя гумата на синьото си Де Сото. Ако не била тази спукана гума, инцидентът, който променил живота му, може би никога нямало да се случи — защото точно тогава, докато клечал в мрака тъкмо след Ла Сиенега и повдигал с крик предницата на колата си, точно тогава Бригид О’Фелън почукала на вратата на Долорес Сейнт Джон; и докато Хектор привърши с малкото си затруднение и се върне зад волана, Сейнт Джон вече по случайност била изстреляла един трийсет и двукалибров патрон в лявото око на О’Фелън.
Или поне така казала и неадекватният й, ужасѐн вид не дал на Хектор никакви основания за съмнение. Не знаела, че пистолетът е зареден. Нейният импресарио й го бил дал, когато се преместила в тази изолирана къща в каньона преди три месеца. По принцип бил за самозащита, а когато Бригид й заразправяла всички онези безумства за бебето на Хектор и за срязаните й китки, и за решетките по прозорците на лудницата, и за кръвта от раните Христови, Долорес се изплашила и я помолила да си върви. Но Бригид не си тръгнала и след няколко минути вече обвинявала Долорес, че й е откраднала мъжа, заплашвала я с истерични ултиматуми, викала й дяволица, скитница и мръсна долнопробна курва. Само шест месеца по-рано Бригид била онази мила репортерка от „Фотоплей“ с хубавичката усмивка и чувството за хумор, но сега не била на себе си, опасна била, мятала се из стаята и крещяла с всичка сила и Долорес искала да я разкара оттам. Тогава се сетила за револвера. Бил в средното чекмедже на бюрото с капака в хола, на по-малко от десет метра разстояние, така че тя отишла до бюрото и отворила средното чекмедже. Не искала да натиска спусъка. Единствената й мисъл била, че вероятно видът на револвера ще е достатъчен да стресне Бригид и да я прогони. Но когато го извадила от чекмеджето и го насочила към другия край на стаята, нещото гръмнало в ръцете й. Звукът бил съвсем слаб. Само лек пукот; Бригид издала някакво странно грухтене и се свлякла на пода.