Не спирах да ги гледам, опитвах се да разбера за какво говорят, но не можех да вникна в кода, не можех да проумея онова, което виждах. Най-сетне Хуан си тръгна и докато крачеше обратно по коридора с късите си мускулести крачета, Алма ми обясни какво е станало. Фрида се прибрала преди десет минути. Искала да почне незабавно.
Ужасно бързо стана, казах аз.
Хектор ще бъде кремиран чак към пет следобед. Тя не искала да виси в Олбъкърки толкова дълго, затова решила да се върне у дома. Смята да прибере праха утре сутрин.
Тогава за какво спорехте с Хуан? Представа си нямах какво става, но той ме посочи с пръст. Не обичам хората да ме сочат с пръст.
За теб говорихме.
Това го загрях. Но какво общо имам аз с плановете на Фрида? Аз съм само посетител.
Мислех, че си разбрал.
Не разбирам езика на знаците, Алма.
Но видя, че се ядосах.
Видях, разбира се. Но все още не зная защо.
Фрида не иска да си наоколо. Всичко това било твърде лично и чужди хора не са добре дошли.
Искаш да кажеш, че ме гони от ранчото?
Не толкова многословно. Но това е идеята. Иска да си тръгнеш утре. Планът е сутринта да те оставим на летището, като отиваме до Олбъкърки.
Но нали тя самата ме покани. Или го е забравила?
Тогава Хектор беше жив. Сега не е. Условията са променени.
Е, може би има право. В крайна сметка дойдох тук, за да гледам филми. Ако няма повече филми, които да гледам, тогава вероятно няма и причина да стоя тук. Успях да видя един. Сега ще изгледам и как останалите отиват в огъня и после ще си ходя.
Тъкмо това е. Тя не иска и това да видиш. Според това, което ми предаде Хуан току-що, всичко това въобще не било твоя работа.
Аха. Сега разбирам защо се ядоса.
Това не се отнася до теб, Дейвид. Отнася се до мен. Тя знае, че аз искам да си тук. Говорихме за това сутринта, а ето че сега нарушава обещанието си. Направо съм бясна, иде ми да й вкарам един юмрук в лицето.
И къде трябва да се спотайвам, докато всички са на барбекюто?
В моята къща. Тя каза, че можеш да останеш в моята къща. Но аз ще поговоря с нея. Ще я накарам да промени решението си.
Няма смисъл. Щом тя не иска да съм наоколо, защо да настоявам на правата си и да правя сцени? Аз нямам никакви права. Това място е на Фрида и аз съм длъжен да й се подчиня.
Тогава и аз няма да отида. Нека изгори проклетите филми с Хуан и Кончита.
Разбира се, че ще отидеш. Това е последната глава от книгата ти, Алма, и ти трябва да си там, трябва да го видиш. Трябва да издържиш до края.
Исках и ти да си там с мен. Няма да е същото без теб.
Четиринайсет ленти с негативите ще вдигнат дяволски много пушек. С малко късмет, ще мога да го видя от прозореца на твоята къща.
В крайна сметка наистина видях кладата — но видях повече дим, отколкото огън, и понеже в къщичката на Алма прозорците бяха отворени, повече го подуших, отколкото го видях. Горящият целулоид имаше парлив, щипещ мирис и подетите от вятъра химикали се носеха из въздуха дълго след като пушекът си бе отишъл. Както ми каза по-късно вечерта Алма, на четиримата им трябвал повече от час да извадят филмите от подземното хранилище. После натоварили кутиите на ръчни колички и ги извозили по каменистата земя до едно място точно зад звукозаписното студио. С помощта на вестници и керосин запалили огън в два варела от бензин — един за лентите и един за негативите. Старите нитратни позитиви горели лесно, обаче филмите след 1951 година, които били отпечатани на по-здрава, по-труднозапалима материя, базирана на триацетат, трудно ловели огън. Трябвало да отвъртят лентите от ролките и да ги поставят в огъня една по една и това отнело доста време, много повече, отколкото очаквал който и да било. Смятали, че ще привършат до три, но всъщност се наложило да работят чак до шест.
Тези часове прекарах сам в къщата на Алма, в усилие да не се вбесявам от изгнанието си. Пред Алма се направих на добричък, но в действителност бях не по-малко гневен от нея. Държането на Фрида беше непростимо. Не може да поканиш някого у дома си и когато пристигне, да го разпоканиш. А ако го сториш, най-малкото даваш някакво обяснение, и то не чрез посредничеството на глухоням прислужник, който докладва съобщението другиму и те сочи с пръст. Съзнавах, че Фрида е разстроена, че преживява един ден, изпълнен с бури и бедствени мъки, но колкото и да се стараех да й измислям оправдания, продължавах да се чувствам обиден. Какво търсех тук? Защо бяха изпратили Алма да ме отвлече от Върмонт под дулото на пистолет, ако не искаха да ме виждат? В края на краищата тъкмо Фрида бе написала писмата. Тъкмо тя ме бе поканила да дойда в Ню Мексико и да изгледам филмите на Хектор. По думите на Алма, трябвали и месеци, докато ги убеди да ме поканят. Бях останал с впечатлението, че Хектор се е опъвал, а Алма и Фрида са го увещавали. Сега, след осемнайсет часа в ранчото, започвах да подозирам, че съм в грешка.