— Сигурен съм, че и сам може да се грижи за себе си — беше отвърнал Дануърти на госпожа Гадсън, което се оказа голяма грешка. Защото тя незабавно го прибави към списъка от хора, които отказват да се грижат както трябва за Уили. Това обаче не й попречи да започне да идва на всеки две седмици, за да носи на Дануърти витамин D и да настоява, че Уили трябвало да бъде изваден от отбора по гребане, защото се напрягал прекалено много.
— Не мога и да си помисля да правя сравнение между моята загриженост за Киврин и свръхпротекционизма на госпожа Гадсън — каза Дануърти на Мери. — Четиринайсети век е пълен с прерязани гърла и какви ли не крадци и разбойници. Че и по-лошо.
— Точно така се изрази госпожа Гадсън и за Оксфорд — каза спокойно Мери, докато отпиваше от бирата си. — Казах й, че не може да предпази Уили от всички опасности в живота. А ти не можеш да предпазиш по никакъв начин Киврин. Ти самият не си станал историк като си си седял вкъщи на топло. Трябваше да й разрешиш да потегли, въпреки че е опасно. Всеки век заслужава десетка по скалата, Джеймс.
— През нашия век я няма Черната смърт.
— Но пък я има Пандемията, която уби шейсет и пет милиона души. Освен това през 1320 година в Англия не е имало Черна смърт. Регистрирана е чак през 1348 година. — Тя постави чашата си върху масата и статуетката на Света Богородица се катурна. — Дори обаче да я е имало, Киврин не може да се зарази. Имунизирах я против бубонна чума. — Тя се усмихна тъжно. — И аз си имам моменти като тези на госпожа Гадсън. Освен това Киврин въобще не може да се зарази от чумата дори поради простата причина, че и двамата с теб толкова много се тревожим за това. Когато човек страшно много се тревожи за нещо, то никога не става. Винаги става нещо, за което въобще не си мислиш, че е възможно.
— Много успокоително, няма що. — Дануърти постави синьо-бялата фигурка на Мария до тази на Йосиф. Тя пак падна и той внимателно я изправи още веднъж.
— Би трябвало да те успокои, Джеймс — каза рязко Мери. — Очевидно е, че си обмислил всички възможни страховити подробности, които могат да се случат на Киврин. Тя вероятно вече седи в някоя крепост и си хапва кейк с месо от фазан, макар че, струва ми се, в момента там не е същото време на деня като тук.
Той поклати глава.
— Сто на сто е имало отклонение — един бог само знае колко, — понеже Гилкрист не направи проверка на параметрите. Според Бадри отклонението ще е поне няколко дни.
Или дори няколко седмици, помисли си той. И ако Киврин попаднеше там в средата на януари, въобще нямаше да има никакви църковни празници, по които да се ориентира за датата. Дори едно разминаване от няколко часа можеше да я стовари на пътя между Оксфорд и Бат посред нощ.
— Искрено се надявам, че няма да пропусне Коледата — каза Мери. — Умираше от нетърпение да присъства на средновековна коледна литургия.
— Там има две седмици до Коледа — обясни той. — Все още използват юлианския календар. Григорианският се въвежда чак през 1752-ра.
— Знам. Гилкрист говори за юлианския календар в речта си. Спря се много обстойно на реформата в календарите в исторически план и на разминаването на датите между стария стил и григорианския календар. По едно време си помислих, че чак ще нарисува схема. Каква е датата там?
— Тринайсети декември.
— Може пък да е по-добре, че не знаем точната дата. Дирдри и Колин бяха една година в Щатите и си умрях от притеснения за тях, но защото не бях в час. Вечно си представях как Колин го сгазва някоя кола на път за училище, но точно по това време там е било например посред нощ. Когато не можеш да си представиш и най-малката подробност, притеснението като че ли си губи силата. Известно време се тревожех, че не знам за какво да се тревожа. И после въобще спрях да се тревожа. Може би и с Киврин ще стане така.
Права беше. Беше си представял Киврин така, както я видя за последен път — легнала сред разхвърляните сандъци, с окървавено слепоочие — но вероятно чувствата му го лъжеха. Тя беше направила скока във времето преди почти час. Дори нито един пътник да не бе минал покрай нея, земята щеше да стане хладна, а той не можеше да си представи как Киврин ще лежи и ще чака пасивно.
Първия път, когато той самият направи пътешествие в миналото, се наложи да пътува напред-назад, докато колегите му нагласяваха фиксирането. Бяха го изпратили посред нощ и той трябваше да изчака, докато те изчислят фиксирането и го върнат. Той обаче се намираше в Оксфорд през 1956 година, а изчисленията щяха да траят поне десет минути. Така че реши да изтича на четири пресечки по Броуд, за да види старата библиотека, и когато техноложката отворила мрежата и не могла да го намери, за малко щяла да получи инфаркт.