Киврин едва ли щеше да лежи със затворени очи при положение, че средновековният свят се разстилаше около нея. Веднага си я представи как се изправя в смешното си наметало, как оглежда пътя между Оксфорд и Бат за нищо неподозиращи пътници, готова да се хвърли пак на земята с пълно съзнание за всичко ставащо около нея, как нетърпеливо и доволно събира за молитва ръцете си с имплантираните в тях устройства — и изведнъж се поуспокои.
Тя щеше да се справи. Щеше да се справи отлично. След две седмици щеше отново да влезе в мрежата с неузнаваема от мръсотията пелерина, щеше да е пълна с истории за спиращи дъха приключения и разминаване на косъм от смъртта — истории, от които кръвта ти се смразява и които без съмнение щяха да му причиняват кошмари седмици след като тя му ги разкажеше.
— Знаеш, че всичко ще мине добре, Джеймс — прекъсна мислите му Мери с намръщена физиономия.
— Знам — каза той. Изправи се и отиде да донесе по още една халба. — Кога каза, че пристигало внучето ти?
— В три. Ще остане една седмица и си нямам представа какво ще го правя. Освен да се притеснявам, разбира се. Мисля да го заведа в „Ашмолиън“. Децата много обичат да ходят в музеи, нали? Да гледат дрехите на Покахонтас и така нататък.
Дануърти се спомни наметалото на Покахонтас — безвкусно парче твърд сивкав плат, също като шала, който Колин щеше да получи за Коледа.
— Аз бих ти препоръчал Природонаучния музей.
В този момент се чу шумоленето на сърмени одежди, както и няколко акорда от „Зън-зън, небесен звън“ и Дануърти извърна напрегнато глава към вратата. На прага беше застанал секретарят му — присвил невиждащи очи към вътрешността на кръчмата.
— Може би пък трябва да изпратя Колин да се качи на Карфакс Тауър да се погаври малко с тоя камбанен звън — продължаваше Мери.
— Това е Финч — каза Дануърти, сякаш не я чу и вдигна ръка, та секретарят да ги види, но Финч и без това вече беше тръгнал към масата им.
— Търсих ви навсякъде, сър — каза той. — Имаме затруднение.
— С фиксирането ли?
Секретарят го погледна неразбиращо.
— Фиксирането ли? Не, сър. С американките. Пристигнаха прекалено рано.
— Какви американки?
— Майсторките по биене на камбани. Тия от Колорадо. „Женската гилдия на пермутационните музиканти и майсторите по биене на камбани от западните щати“.
— Само не ми казвай, че сте внесли още повече коледни камбани — намеси се Мери.
— Мислех, че трябва да пристигнат на двайсет и втори — рече Дануърти на Финч.
— Ами днес е двайсет и втори — отвърна той. — Трябваше да дойдат следобед, но концертът им в Ексетър бил отменен, та пристигнали по-рано от заплануваното. Обадих се в Медиевистиката и господин Гилкрист ми каза, че по всяка вероятност сте отишли някъде да празнувате. — И той погледна празната чаша на Дануърти.
— Нищо не празнувам — рече Дануърти. — В момента очаквам данните от фиксирането на една от студентките ми в долния курс. — Той погледна часовника си. — Ще трябва да чакам поне още един час.
— Но, сър, вие обещахте да ги разходите до местните камбани.
— Няма никакъв смисъл да стоиш тук — каза Мери. — Ще ти се обадя в „Балиол“ веднага щом данните от фиксирането пристигнат.
— Ще дойда, когато фиксирането е вече налице — настоя Дануърти с вперен в Мери поглед. — Финч, разходи ги из колежа и ги заведи да обядват. Това все ще запълни час-два.
На Финч като че не му стана много приятно.
— Ще останат само до четири часа — обясни той. — Довечера ще изнасят концерт с ръчно биене на камбани в Ели, а освен това нямат търпение да видят камбаните на Христовата църква.
— Ами тогава ги заведи в Христовата църква. Покажи им Грейт Том. Качи ги в кулата на свети Мартин. Или пък ги разходи из „Ню Колидж“. Пристигам веднага щом се освободя тук.
Финч сякаш беше готов да зададе още един въпрос, но после промени намеренията си.
— Ще им кажа, че ще се появите до един час, сър — каза той и тръгна към вратата. На половината път обаче спря и се върна. — За малко да забравя, сър. Свещеникът се обади, за да попита дали имате нещо против да почетете от Библията по време на общоцърковната литургия на Бъдни вечер. Тази година тя ще се състои в църквата „Св. Богородица“.
— Кажи му, че съм съгласен — отвърна Дануърти, доволен, че секретарят му се е отказал от темата за пермутационните музикантки. — Предай му също така, че днес следобед трябва да влезем в камбанарията на църквата, за да я покажа на американките.
— Да, сър — отвърна секретарят. — Ами Ифли? Мислите ли, че трябва да ги заведа в Ифли? Там има един чудесен екземпляр от единайсети век.