— На всяка цена — отвърна Дануърти. — Заведи ги в Ифли. Аз ще дойда веднага щом се освободя.
Финч отново отвори уста да каже нещо, но пак се въздържа от коментар.
— Да, сър — рече той и се отправи към вратата. При отварянето й нахлуха звуците на „Бръшлянови клонки“.
— Не мислиш ли, че беше малко грубичък с него? — попита Мери. — Всички знаем, че американците понякога са голяма напаст.
— Само след пет минути ще се върне, за да ме пита дали първо да ги заведе в Христовата църква — отговори Дануърти. — На този младеж му липсва абсолютно всякаква инициативност.
— Мислех, че цениш това качество у младите хора — каза Мери някак недоволно. — Поне си сигурен, че няма изведнъж да хукне към Средновековието.
Вратата се отвори и „Бръшляновите клонки“ запяха отново.
— Сигурно е той, за да ме пита какво да им предложи за обяд.
— Ами варено телешко и загорял зарзават, разбира се — каза Мери. — Американците умират от удоволствие да разказват за ужасната ни кухня. О, Боже!
Дануърти погледна към вратата. Там стояха Гилкрист и Латимър, обгърнати от ореоли от сивкавата светлина навън. Гилкрист се усмихваше широко и се опитваше да каже нещо, надвиквайки се с камбаните. Латимър пък се опитваше да се пребори с един огромен черен чадър.
— Предполагам, че трябва да се държим прилично и да ги поканим на нашата маса — каза Мери.
Дануърти посегна към палтото си и стана.
— Ти като искаш се дръж възпитано. Аз нямам никакво намерение да слушам как тия двамата се поздравяват, че са изложили на опасност едно неопитно младо момиче.
— Пак започна да приказваш като многознайко — скастри го Мери. — Въобще нямаше да са тук, ако имаше някакъв проблем с Киврин. Може би Бадри вече е направил фиксирането.
— Още е много рано — обясни той, но реши да седне. — По-вероятно е да ги е изхвърлил, за да може да си върши работата на спокойствие.
Очевидно Гилкрист го беше забелязал при ставането му. Пообърна се, сякаш е готов да си излезе, но Латимър вече почти беше стигнал до масата. Гилкрист го последва, но усмивката му се беше изпарила.
— Пристигнаха ли данните от фиксирането? — попита Дануърти.
— Данните от фиксирането ли? — повтори Гилкрист.
— Да, от фиксирането — повтори Дануърти. — Само ако знаем къде точно и кога точно се намира Киврин, можем да я изтеглим обратно.
— Вашият технолог каза, че за определянето на координатите трябва минимум един час — отвърна недружелюбно Гилкрист. — Винаги ли му отнема толкова много време? Каза, че като свърши работа, ще дойде да ни съобщи, но че предварителните данни сочели, че спускането е минало направо идеално, с минимално отклонение.
— Великолепна новина! — възкликна Мери с видимо облекчение. — Заповядайте при нас. Ние също решихме да изпием по една бира, докато чакаме данните. Вие ще пийнете ли нещо? — обърна се тя към Латимър, който вече се беше преборил с чадъра и в момента го закопчаваше.
— Разбира се, мисля да не отказвам — отвърна Латимър. — В края на краищата днес е една велика дата. Едно малко бренди ще ми се отрази отлично. При силни ветрове да пийнеш е добре. Най-сетне ще имаме възможност да наблюдаваме загубата на окончанията при прилагателните и промените в първо лице, единствено число.
„Страхотен ден“ — помисли си Дануърти, но против волята си се почувства облекчен. Най-много се беше притеснявал за отклонението. По принцип това бе най-непредсказуемата част на едно спускане, дори да са направени всички възможни проверки на параметрите.
Според теоретичните обяснения това беше собствен механизъм на мрежата за сигурност и прекратяване на операцията. Беше начинът, по който Времето предпазваше себе си от евентуалните парадокси на континуума. Преместването във времето трябваше да предотвратява колизии, срещи или действия, които могат да окажат влияние върху историята. Поради тази причина се правеше всичко възможно всеки историк в такава ситуация да мине макар и на сантиметри от критическия момент, в който може без да иска да застреля Хитлер или да спаси някое давещо се дете.
Теорията обаче никога не беше успявала да определи кои точно са тези критични моменти, нито колко точно отклонение може да последва при дадено спускане. Проверките на параметрите даваха вероятностни стойности, но Гилкрист така или иначе не ги беше направил. Спускането на Киврин можеше да има отклонение примерно от две седмици или един месец. Гилкрист беше неопитен и тя съвсем спокойно можеше да се окаже на мястото на спускането през април, облечена в пелерината си с кожена яка и зимната си рокля.