Бадри обаче беше съобщил, че отклонението е минимално. Това означаваше, че Киврин се е преместила с не повече от няколко дни и така щеше да има достатъчно време да открие точната дата и да успее да се върне за срещата.
— Господин Гилкрист? — каза Мери в този момент. — Може ли да ви почерпя едно бренди?
— Не, благодаря — отвърна той.
Мери се порови в чантата си за още някоя смачкана банкнота и се запъти към бара.
— Вашият технолог май се е справил доста прилично — обърна се Гилкрист към Дануърти. — От Медиевистиката искаме да го заемем за следващото ни спускане. Имаме намерение да изпратим госпожица Енгъл в 1355 година, за да наблюдава ефектите от Черната смърт. На тогавашните архиви въобще не може да се разчита, особено по отношение на смъртните случаи. Официално приетият брой от петдесет милиона души е съвсем очевидно неточен, а изчисления от рода на тези, че са загинали от една трета до половината жители на Европа, са без съмнение напълно преувеличени. Нямам търпение да изпратя госпожица Енгъл, за да направи изчисления с тренирано око.
— Не си ли кроите плановете малко прибързано? — попита Дануърти. — Може би преди това трябва да разберете дали Киврин ще оцелее след това спускане, или поне дали е успяла да пристигне невредима в 1320 година.
Върху лицето на Гилкрист отново се появи киселата физиономия.
— На мен пък ми се струва малко несправедливо през цялото време да си мислите, че Медиевистиката не може да осъществи едно успешно спускане — рече той. — Мога да ви уверя, че сме обмислили внимателно всичко до последната подробност. Методът, по който Киврин трябва да пристигне там, е предварително проверен от всички страни. В статистическия отдел изчислиха, че на всеки 1,6 часа по пътя между Оксфорд и Бат се появява по един пътник. Освен това има деветдесет и два процента вероятност да повярват на разказа й, ако се съди по честотата на подобни нападения. Възможността един пътник в Оксфордшър да бъде ограбен е била 42,5 процента през зимата и 58,6 процента през лятото. Това, разбира се, са средните стойности. Процентите са били доста по-високи в някои части на Отмуър и Уичууд, както и по по-второстепенните пътища.
Дануърти се зачуди как въобще е възможно да се стигне до подобни изводи. В Описа на именията в Англия не се включваха крадци, с евентуалното изключение на кралските служители по преброяване на населението, често взимали много повече от имената на поданиците. А мародерите по онова време със сигурност не си бяха водили статистика за това кого са ограбили или затрили и не бяха отбелязвали прилежно на карта всяко извършено престъпление. Доказателството за нечия смърт извън дома е било напълно формално: човекът просто никога вече не се прибирал. А колко ли трупове са изгнивали в горите, неоткрити от никого.
— Можете да сте сигурен, че сме взели всички възможни мерки за безопасността на Киврин — заключи Гилкрист.
— Като например проверка на параметрите ли? — попита Дануърти. — Или може би пробни спускания без човек в мрежата, както и тестове за симетрията?
В този момент се върна Мери.
— Заповядайте, господин Латимър — рече тя, постави една чаша бренди точно пред него, кимна към мокрия му чадър на облегалката и седна.
— Тъкмо се опитвах да убедя господин Дануърти, че сме проучили до последна подробност всеки възможен аспект на това спускане — обясни Гилкрист. Той взе малката пластмасова статуетка на един мъдрец, помъкнал позлатено ковчеже. — Ковчежето с пиринчен обков, което поставихме в екипировката й, е точно копие на едно ковчеже за скъпоценности, което намерихме в музея „Ашмолиън“. — Той постави мъдреца на мястото му. — Проверихме съвсем внимателно дори историята на името й по онова време. „Изабел“ е женското име, което се споменава най-често в Асизките свитъци и Кралския регистър от 1295 до 1320 година.
— Всъщност то е изкривена форма на Елизабет — вмъкна Латимър така, сякаш четеше някоя от лекциите си.
— Предполага се, че широката му употреба в Англия през дванайсети век е започнала във връзка с Изавел от Ангулем, която е била съпруга на крал Джон.
— Киврин ми каза, че е получила истинска идентичност, че въпросната Изабел дьо Боврие е била една от дъщерите на някакъв йоркширски благородник — рече Дануърти.
— Така е — съгласи се Гилкрист. — Гилбърт дьо Боврие е имал четири дъщери с типичната за онова време възрастова разлика помежду им, но християнските им имена не са били включени в свитъците. Това е било доста честа практика. Жените са били споменавани само по фамилно име и по роднинска линия дори в енорийските архиви и по надгробните плочи.