Тя отвори кутията.
— Представа си нямам какво носят дванайсетгодишните момченца в наше време, но шаловете не се подчиняват на капризите на модата, не мислиш ли, Джеймс?… Джеймс?
Той откъсна невиждащия си поглед от екраните и дисплеите и се обърна.
— Какво?
— Казах, че шаловете винаги са подходящ коледен подарък за момчета. Не мислиш ли?
Той погледна шала — тя го беше вдигнала към него, за да получи мнението му. Беше тъмносив, вълнен, кариран. Дори преди петдесет години, когато той самият беше карал дванайсетата си година, нямаше да се влюби в този шал.
— Да — рече той и отново се обърна към тънкото стъкло.
— Какво има, Джеймс? Нещо не е наред ли?
Латимър вдигна едно ковчеже с пиринчен обков, после се огледа разсеяно, сякаш беше забравил какво възнамерява да прави. Монтоя погледна нетърпеливо електронния си часовник.
— Къде е Гилкрист? — попита Дануърти.
— Излезе оттам — отвърна Мери и посочи вратата в дъното на помещението с мрежата. — Дръпна една дълга реч за мястото на медиевистиката в историята, после размениха няколко думи с Киврин, технологът пусна няколко теста и после Гилкрист и Киврин излязоха през онази врата. Предполагам, че в момента обсъждат нещо, та тя да се подготви.
— Да се подготвела! — измърмори Дануърти.
— Джеймс, ела най-сетне да седнеш и да ми кажеш какво не е наред — настоя Мери като напъха шала в кутията, а кутията в чантата. — А и къде беше досега? Мислех, че ще дойдеш пръв. В края на краищата Киврин е любимата ти студентка.
— Опитах се да се добера до декана на историческия факултет — отвърна Дануърти, без да отклонява погледа си от екраните.
— Бейсингейм? Той нали замина някъде за коледната ваканция.
— Да, замина. Нали точно затова Гилкрист успя с машинациите си да стане негов заместник по време на отсъствието му и да отвори Средновековието за пътуване във времето. Анулира десетстепенната ранжираща скала и подреди по свое усмотрение всеки век на което си място иска. Знаеш ли коя степен даде на четиринайсети век? Шеста. Шеста! Ако Бейсингейм беше тук, това нямаше да се случи за нищо на света. Обаче не мога да го открия никъде. — Той погледна Мери с надежда в очите.
— Да не би случайно да знаеш къде е, а?
— Не — отвърна тя. — Някъде из Шотландия, доколкото знам.
— Някъде из Шотландия — повтори Дануърти с горчивина. — А междувременно Гилкрист се кани да изпрати Киврин в един век, който си е чиста десетка с всичките му заразни болести и чумата и през който Жана Д’Арк е изгорена на кладата.
Той погледна към Бадри, който в момента говореше нещо по микрофона на конзолата.
— Каза, че Бадри пуснал някакви тестове. Какви по-точно? Проверка на координатите? Теренна проекция?
— Представа си нямам от тези неща — Тя махна с ръка към екраните с техните безспирно танцуващи матрици и колони числа. — Аз съм най-обикновена лекарка, а не технолог по мрежите. Стори ми се, че познавам технолога. Той е от „Балиол“, нали?
Дануърти кимна.
— Най-добрият технолог от „Балиол“ — обясни той, докато наблюдаваше как Бадри натиска клавишите на конзолата един по един и внимателно следи променящите се данни. — Всички технолози от Ню Колидж бяха заминали за ваканцията. Гилкрист възнамеряваше да използва някакъв съвсем млад асистент, който никога не е направлявал спускане на човек във времето, представяш ли си! Убедих го, че е най-добре да използва Бадри. Щом не мога да предотвратя това спускане, поне мога да се погрижа да бъде извършено от компетентен технолог.
Бадри се намръщи срещу екрана, извади някакъв измервателен уред от джоба си и тръгна към каретата.
— Бадри! — повика го Дануърти.
Бадри не показа никакви признаци, че го е чул. Той заобиколи куфарите и сандъците, без да откъсва поглед от устройството, и премести един от сандъците съвсем малко наляво.
— Не може да те чуе — обясни му Мери.
— Бадри! — изкрещя отново Дануърти. — Трябва да говоря с теб.
Мери се беше изправила.
— Джеймс, той не те чува. Помещението е звукоизолирано.
Бадри каза нещо на Латимър, който продължаваше да държи ковчежето с пиринчен обков, взе го от ръцете му и го постави върху един изрисуван с тебешир знак.
Дануърти се огледа за микрофон. Не можа да намери.
— А ти как успя да чуеш речта на Гилкрист? — обърна се той към Мери.
— Ами Гилкрист натисна някакъв бутон — каза тя и посочи едно контролно табло на стената, която беше най-близо до мрежата.