— Въобще не е по-опасно от двайсети век — отвърна Киврин. — Иприт, автомобилни катастрофи и стрелби наляво и надясно. А там поне никой няма да ми пусне бомба. Освен това кой от историците има дългогодишен опит със Средновековието? Никой няма теренни познания, никой не знае почти нищо. Няма почти никакви архиви, като се изключат записките на пасторите и списъците за данъците, така че никой няма никаква представа как е изглеждал животът по онова време. Тъкмо заради това искам да отида. Искам да разбера нещо ново за тях. Как са живели, как са изглеждали. Помогнете ми, моля ви.
В края на разговора той каза:
— По този въпрос ще трябва да разговаряте с медиевистиката.
— Вече говорих с тях — отвърна тя. — Там също не знаят нищо за Средните векове. Искам да кажа — нищо практическо. Господин Латимър ми преподава средновековен английски, но там става въпрос само за окончанията на местоименията и промените на гласните. От него въобще не съм научила как да говоря. Трябва да знам езика и обичаите им — продължи тя, навеждайки се над бюрото на Дануърти, — както и за парите, етикета им и всичко останало. Вие знаете ли, че не са използвали чинии? Използвали са плоски резени хляб, наречени маншети, и, като привършвали с месото, ги начупвали на парчета и ги изяждали. Трябва ми някой, който да ме научи на всички тия неща, за да не правя грешки.
— Аз съм историк, който се занимава с двайсети век, а не медиевист. От четиридесет години не съм се занимавал със Средновековието.
— Обаче знаете основните неща, от които имам нужда. Мога да си намеря литература за тях и да ги науча, но само вие можете да ми кажете кои са те.
— Ами Гилкрист? — попита той, макар че възприемаше Гилкрист като самонадеян надут глупак.
— Той се занимава с преранжирането и няма никакво време.
И каква полза щеше да има от преранжирането, ако не разполагаше с историци, които да изпрати? Дануърти се замисли.
— Ами хоноруваната американска професорка Монтоя? Тя нали работи на някакви средновековни разкопки край Уитни? Тя би трябвало да поназнайва нещичко за обичаите им.
— Госпожа Монтоя също няма никаква възможност, защото прекарва цялото си време в събиране на хора, които да работят на разкопките при Скендгейт. Не разбирате ли? Никой не може да ми бъде от полза. Вие сте единственият, който може да ми помогне.
В този момент той трябваше да каже:
— Въпреки всичко те са от факултет на „Брейзноуз“, докато аз не съм.
Но вместо това се беше почувствал злорадо доволен, когато чу това, което си беше мислел през цялото време: че Латимър е един недоволен старчок, а Монтоя — неосъществена археоложка, а също и че Гилкрист няма уменията, необходими за обучението на историци. Беше почувствал в себе си жажда чрез нея да докаже на медиевистиката как трябва да се вършат нещата професионално.
— Ще ви снабдим с преводач — каза той. — Освен това искам да научите църковен латински, нормандски френски и старогермански, освен средновековния английски, на който ви учи господин Латимър. — При тези думи тя незабавно извади бележник и молив и започна да си записва.
— Ще ви трябват практически умения по селско стопанство — как се дои крава, как се събират яйца, как се отглеждат зеленчуци — продължи той, като броеше на пръсти. — Косата ви не е достатъчно дълга. Ще трябва да си вземете подхранващи вещества. Ще трябва да се научите да предете — не с чекрък, а с вретено. По онова време чекръкът още не е бил изобретен. Освен това трябва да се научите да яздите.
Изведнъж той спря и я погледна втренчено.
— Знаете ли какво още трябва да научите? — И се наведе да види списъка, който тя прилежно си правеше; плитките й падаха върху рамената й. — Как да се погрижите за външни наранявания и възпалени рани, как се приготвя детско телце за погребение, как се копае гроб. Смъртността ще си остане десетка, дори ако Гилкрист някак успее да промени ранжирането. Средната продължителност на живота през четиринайсети век е била трийсет и осем години. Хич не ви трябва да ходите там.
Киврин вдигна поглед, без да вдига молива от хартията, и съвсем искрено попита: