Гилкрист вдигна очи от списъка си и каза нещо на Латимър, който му донесе плоска метална кутия. Гилкрист каза нещо на Киврин, при което тя събра длани пред гърдите си, сведе глава и започна да мълви нещо.
— Да не би да я кара да се моли? — попита Дануърти.
— Може да й е от полза, защото при това спускане Божията помощ може да се окаже единствената й опора.
— Проверяват присадката — обясни Мери.
— Каква присадка?
— Един специален чип, на който може да записва всички данни от теренните си проучвания. Повечето хора през четиринайсети век не са можели нито да четат, нито да пишат. Заради това й присадих едно микрофонче и записващо устройство на едната китка и памет на другата. Задейства се като долепи длани. Когато говори по него, изглежда така, сякаш се моли. Чиповете са с капацитет 2,5 гигабайта, така че Киврин ще може да направи пълен запис на целия си престой. Все пак това са само две седмици.
— Надявам се, че си й присадила и локатор, за да може да извика помощ, ако й се наложи.
Гилкрист правеше нещо по плоската метална кутия. Поклати глава, после вдигна ръцете на Киврин. Дългият ръкав на роклята се свлече и се видя, че ръката й е порязана и че кръвта е засъхнала съвсем скоро.
— Нещо не е наред — каза Дануърти. — Тя е ранена.
Киврин отново беше навела глава над ръцете си и говореше. Гилкрист кимна. Киврин вдигна поглед, видя Дануърти и му пусна една доволна усмивка. По слепоочието й също имаше кръв, косата й под панделката се беше сплъстила. Гилкрист вдигна глава, видя Дануърти и раздразнено обърна гръб на стъклото, което отделяше двете помещения.
— Та тя още не е тръгнала, а вече са допуснали да се нарани! — Дануърти задумка по стъклото.
Гилкрист стигна до таблото на стената, натисна един бутон, след което застана точно пред Дануърти.
— Господин Дануърти — каза той, после кимна на Мери.
— Доктор Ааренс. Много се радвам, че сте дошли да изпратите Киврин. — Той едва доловимо наблегна върху последните две думи, което им придаде леко заплашителен тон.
— Какво й се е случило? — попита Дануърти.
— Какво да се е случило? — възкликна сякаш изненадан Гилкрист. — Нямам представа за какво говорите.
Киврин дойде до стъклото, прихванала полите си с окървавената си ръка. На едната й буза имаше червеникав белег.
— Искам да говоря с нея — рече Дануърти.
— Страхувам се, че нямаме време — отсече Гилкрист. — Трябва да се придържаме към графика.
— Настоявам да говоря с нея.
Гилкрист изкриви устни и от двете страни на носа му се вдълбаха бръчки.
— Може ли да ви припомня, господин Дануърти — каза той хладно, — че това спускане се осъществява от „Брейзноуз“, а не от „Балиол“. Аз, разбира се, оценявам помощта ви, особено това, че ни заехте вашия технолог, а също така изпитвам дълбоко уважение към дългогодишния ви опит на историк, но мога да ви уверя, че всичко е под контрол.
— А защо тогава вашата историчка кърви още преди да е потеглила?
— О, господин Дануърти, толкова се радвам, че дойдохте — чу се гласът на Киврин. — Опасявам се, че няма да мога да се сбогувам с вас. Нали е страшно вълнуващо?
Вълнуващо!
— Но ти си ранена! — възкликна Дануърти. — Какво е станало?
— Нищо — отвърна Киврин и попипа слепоочието си весело, след което погледна пръстите си. — Това е част от дегизировката. — После погледна Мери. — Доктор Ааренс, вие също сте дошли! Колко мило!
Мери се беше изправила с пазарската чанта в ръка.
— Искам да погледна антивирусната ти ваксинация — каза тя. — Появи ли се някаква друга реакция на организма освен отока? Някакъв сърбеж?
— Всичко е наред, доктор Ааренс — увери я Киврин и вдигна и пусна ръкава си толкова бързо, че Мери въобще не можа да види нищо. Между китката и лакътя й обаче имаше натъртено, което беше започнало да става синьо-черно.
— По-добре я питай защо й тече кръв — настоя Дануърти.
— Нали ви казах, това е част от маскировката ми. Аз съм Изабел дьо Боврие и съм била нападната от разбойници по време на пътуването — обясни Киврин и махна с ръка към разхвърляните сандъци и разбитата карета.
— Откраднали са ми всичко и са ме оставили, защото са помислили, че съм мъртва. Нали вие ми дадохте тази идея, господин Дануърти.
— Въобще не съм ти препоръчвал да тръгваш окървавена и наранена — отрече Дануърти.
— Театралната кръв нямаше да ни свърши работа — намеси се Гилкрист. — От направения сондаж не можахме да получим статистически значими данни, че някой няма да се погрижи за раната й.
— И разбира се, въобще не ви хрумна да изимитирате една правдоподобна рана. Вместо това направо я фраснахте по главата — каза разгневено Дануърти.