Гилкрист отиде до конзолата и подаде папката на Бадри. Киврин отново събра ръце — този път още по-близо до лицето си, почти ги докосваше с устни — и заговори.
Мери застана до Дануърти, стиснала здраво носната си кърпичка.
— Когато бях на деветнайсет — о, Господи, това беше преди цели четиридесет години, макар и да ми изглежда като вчера — двете със сестра ми отидохме на пътешествие из Египет — започна тя. — Беше по време на Пандемията. Наложиха карантина, а израелците стреляха по американците без предупреждение, но ние не давахме пет пари. И за секунда не си помислихме, че може да сме в опасност, че може да се заразим или че ще ни вземат за американци. Просто искахме да видим пирамидите.
Киврин беше спряла да се моли. Бадри отиде до нея и почна да й говори нещо намръщено. Тя коленичи, после легна до каретата. Извърна се така, че да лежи по гръб с преметната през лицето ръка и усукани поли. Технологът нагласи диплите им, извади един светломер, обиколи я, после се върна при конзолата и заговори по микрофона. Киврин лежеше спокойно, кръвта по челото й изглеждаше почти черна.
— Боже Господи, та тя изглежда толкова малка! — възкликна Мери.
Бадри продължи да говори по микрофона, после погледна данните на екрана и се върна при Киврин. Прекрачи я — почти се препъна в краката й — и се наведе да й оправи ръкава. Направи някакво замерване, попремести ръката през лицето й така, че да изглежда сякаш се е опитала да се предпази от нападателите, и отново измери нещо.
— Видяхте ли пирамидите? — попита Дануърти.
— Какво? — сепна се Мери.
— Като сте били в Египет. Когато изобщо не сте мислили за опасностите. Успяхте ли да видите пирамидите?
— Не. Кайро беше поставен под карантина точно в деня, преди да пристигнем. — Тя гледаше лежащата на пода Киврин. — Видяхме обаче Долината на царете.
Бадри премести ръката на Киврин с още няколко милиметра, за секунда остана до нея със смръщена физиономия и пак се върна при конзолата. Гилкрист и Латимър го последваха. Монтоя отстъпи малко, за да им направи място пред екрана. Бадри каза нещо в микрофона, полупрозрачните щитове започнаха да се спускат и след секунди покриха Киврин като с огромно було.
— Бяхме доволни, че сме отишли — каза Мери. — Прибрахме се без никакви проблеми.
Щитовете докоснаха земята — бяха нагънати като дългите поли на Киврин — и спряха.
— Пази се — прошепна Дануърти.
Мери стисна ръката му.
Латимър и Гилкрист се надвесиха над екрана й се взряха във внезапната експлозия танцуващи числа. Монтоя погледна електронния си часовник. Бадри се наведе напред и отвори мрежата. Въздухът под щитовете заблестя от интензивната кондензация.
— Не отивай — каза Дануърти.
Първи запис: 22 декември, 2054 г., Оксфорд. Това ще бъде архив на историческите ми наблюдения на живота в Оксфордшир, Англия. От 13 декември 1320 г. до 28 декември 1320 г. (стар стил).
(Пауза)
Господин Дануърти, ще нарека този архив „Опис на именията в Англия“, защото той трябва да отрази начина на живот през Средновековието. Точно такова е било намерението на Вилхелм Завоевателя, когато е правил своя опис, макар че той е гледал на него като на метод, чрез който със сигурност е можел да събере всяко парче злато и всеки възможен данък, които са му дължали данъкоплатците му.
Ще го нарека така и защото ми се струва, че подобно име ще се хареса и на вас самия — вие сте толкова сигурен, че ще ми се случи нещо ужасно. Точно в този момент ви гледам как сте застанали в залата за наблюдения и разказвате на бедната доктор Ааренс за всичките страховити опасности на четиринайсети век. Не се притеснявайте. Тя вече ме предупреди за разликата във времето, както и за всяка възможна средновековна болест до последна подробност, макар че вече би трябвало да съм имунизирана срещу всяка от тях. Освен това ме предупреди за честите изнасилвания през четиринайсети век. А когато й казвам, че всичко ще мине добре, тя също не иска да ме чуе. Наистина няма да имам никакви проблеми, господин Дануърти.
Когато получите този запис, вие, разбира се, вече ще знаете това, а също така и че съм се върнала здрава и читава, спазвайки графика, затова, надявам се, нямате нищо против да ви поизтормозя мъничко. Знам, че единственото ви притеснение е за моята сигурност, а също така знам, че без цялата ваша помощ при подготовката ми нещата нямаше да протекат гладко, а може би дори нямаше да успея да се завърна. Поради тази причина посвещавам „Описа на именията в Англия“ на вас, господин Дануърти. Ако не бяхте вие, сега нямаше да стоя тук, увита в пелерината си, да говоря на записващото устройство и да чакам Бадри и господин Гилкрист да завършат безкрайните си изчисления, за да мога най-сетне да замина.