Съдържание
КНИГА ЗА БАЛТИМОРОВИ Жоел Дикер
ПРОЛОГ Неделя, 24 октомври 2004 година Един месец преди Драмата
ПЪРВА ЧАСТ Книга за изгубената младост (1989–1997)
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
ВТОРА ЧАСТ Книга за изгубеното братство (1998–2001)
22
23
24
25
26
27
28
ТРЕТА ЧАСТ Книга за Голдманови (1960–1989)
29
30
31
32
33
34
35
36
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ Книга за Драмата (2002–2004)
37
38
39
40
41
42
43
44
ПЕТА ЧАСТ Книга за изкуплението (2004–2012)
45
46
47
48
49
50
51
52
ЕПИЛОГ Четвъртък, 22 ноември 2012 година Денят на благодарността
Информация за книгата
Бележки
1
2
3
4
5
6
7
Annotation
Новият роман на Жоел Дикер отново ни среща с Маркъс Голдман, герой в „Истината за случая Хари Куебърт“. „Книга за Балтиморови“ по същество е семейна сага, която проследява съдбата на двата клона от рода Голдман — Монтклеърови, скромно семейство, принадлежащо на средната класа, и заможните Балтиморови, обитаващи шикозно предградие на Балтимор. С нарастващо напрежение откриваме, че двете семейства са свързани от „драма“, заровена дълбоко в миналото. Но докато сагата традиционно има линейна композиция, тук хронологията е разкъсана и на читателя се пада да свърже в едно отделните нишки.
Върху актуалния момент на повествованието се наслагват отделни фрагменти от миналото и нерядко последствията се появяват преди предизвикалите ги действия и мотиви. А мотивите са онези, които най-често определят човешките постъпки: любов и завист, приятелство и амбиция, чувство за вина и прошка.
И тук, както в „Истината за случая Хари Куебърт“, една от основните теми е писателският труд. Бавното и мъчително превръщане на преживяното, на спомените, на мислите и емоциите в слово, по-живо от самия живот.
Още от времето на романа подлистник френската критика е склонна да разграничава популярната от „високата” литература. Именно за тази критика творбите на Дикер определено са предизвикателство, доколкото съчетават някои от характеристиките и на двата вида художествена словесност.
КНИГА ЗА БАЛТИМОРОВИ
ПРОЛОГ
ПЪРВА ЧАСТ
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
ВТОРА ЧАСТ
22
23
24
25
26
27
28
ТРЕТА ЧАСТ
29
30
31
32
33
34
35
36
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
37
38
39
40
41
42
43
44
ПЕТА ЧАСТ
45
46
47
48
49
50
51
52
ЕПИЛОГ
Информация за книгата
notes
1
2
3
4
5
6
7
КНИГА ЗА БАЛТИМОРОВИ
Жоел Дикер
В негова памет
ПРОЛОГ
Неделя, 24 октомври 2004 година
Един месец преди Драмата
Утре братовчед ми Уди ще влезе в затвора. Ще прекара там следващите пет години от живота си.
Докато пътувам от балтиморското летище към „Оук Парк“, квартала на неговото детство, за да бъдем заедно през последния му ден на свобода, вече си го представям пред високата желязна ограда на затвора в Чешър, Кънектикът.
Целия ден останахме в къщата на чичо Соул, където навремето преживяхме толкова щастливи мигове. С нас са Хилел и Александра, заедно, с които поне за няколко часа отново се събира някогашната ни чудна четворка. В този момент все още нямам никаква представа колко съдбовен ще се окаже този ден за нас.
Два дни по-късно ми се обажда чичо Соул.
— Маркъс? Чичо Соул е.
— Здравей, чичо Соул. Как си…
Той не ме оставя да продължа.
— Маркъс, чуй ме добре: трябва веднага да се върнеш в Балтимор. Не задавай въпроси. Случи се нещо сериозно.
Затваря. Отначало решавам, че връзката е прекъснала, и веднага го набирам. Не отговаря. Продължавам упорито да звъня и накрая той вдига само, за да повтори на един дъх: „Ела в Балтимор“.