Отначало тези срещи бяха кратки. Александра ми благодареше, извиняваше се за безпокойството и ме изпращаше, без да ме покани да вляза.
Веднъж тя отсъстваше, така че бях посрещнат от мускулестия досадник Кевин, който прибра Дюк. „Алекс я няма“, обясни той с приятелски тон. Заръчах му да я поздрави от мен и тръгнах, когато той неочаквано ме покани да остана и да вечеряме заедно. Приех и трябва да кажа, че си прекарахме чудесно. У него имаше нещо необикновено симпатично. Напомняше ми на добър татко, който на трийсет и седем години се кани да излезе в пенсия с няколко милиона в банката! Щеше да води децата на училище, да тренира техния отбор по футбол, да кани гости на барбекю за рождените дни. Изобщо беше човек, който не си дава много зор.
През онази вечер Кевин ми обясни, че си бил контузил рамото, поради което му дали почивка за възстановяване. Денем ходел на рехабилитация, вечер печал стекове, гледал телевизия и спял. Сподели, че Александра му правела божествени масажи, които страхотно го облекчавали. После ми изброи всички движения, които му причиняват болка, и описа упражненията по физиотерапия. Беше прост в буквалния смисъл на думата и се чудех какво всъщност Александра е харесала у него.
Докато чакахме стековете да станат готови, предложи да огледаме живия плет и да разберем как Дюк успява да се промъкне през него. Той провери едната половина, а аз се заех с другата. Скоро попаднах на огромната дупка, която Дюк беше изкопал в моравата, за да може да мине от другата страна, но не съобщих това на Кевин. Заявих му, че моята половина на живия плет е непокътната (което не беше лъжа), а той каза, че и при него е същото, така че не ни оставаше нищо друго, освен да се върнем и да изядем стековете. Бягствата на Дюк го тревожеха.
— Не мога да разбера защо го прави. За пръв път се случва такова нещо. Алекс е страшно привързана към това куче. Боя се, че накрая ще го сгази някоя кола.
— На колко години е?
— На осем. За куче с неговия ръст си е почетна възраст.
Сметнах наум. Осем години. Това означаваше, че е купила Дюк веднага след Драмата.
Изпихме по няколко бири. Най-вече той. Използвах, когато не ме гледа, да излея моята бира в тревата, докато той минаваше към следващата. Трябваше да го предразположа. Накрая подхванах темата за Александра и под въздействието на алкохола той изпадна в откровеност.
Сподели, че двамата са заедно от четири години. Началото на връзката им било в края на 2007 година.
— Тогава играех за „Предейтърс“ в Нешвил, където тя живееше. Имахме обща приятелка и се наложи доста време да я ухажвам. Най-после, на вечерта на Свети Силвестър, която празнувахме у въпросната приятелка, се случи.
Идваше ми да повърна, като си ги представих как правят любов, полупияни след новогодишните празници.
— Било е любов от пръв поглед — направих се на идиот аз.
— Ами, в началото беше много трудно — отвърна с трогателна искреност Кевин.
— Така ли?
— Така си беше. Изглежда, бях първата ѝ връзка, откакто бе скъсала с предишния си приятел. Така и не ми разказа нищо за него. Случило се е нещо много сериозно, но нямам представа какво. Пък не ми се ще да настоявам. Един ден, когато е готова, ще сподели всичко.
— Била ли е влюбена в него?
— В предишния ли? Страхотно влюбена е била. По едно време се бях отчаял, че няма да мога да я накарам да го забрави. Никога не споменава за него. Сега между нас всичко е наред и предпочитам да не отварям стари рани.
— Прав си. Сигурно онзи тип е бил голямо леке.
— Знам ли? Не обичам да съдя хора, които не познавам.
Добротата на Кевин направо ме вбесяваше. Той отпи от бирата и тогава му зададох въпроса, който най-много ме измъчваше.
— Вие с Александра никога ли не сте мислили за брак?
— Предложих ѝ. Преди две години. А тя взе, че се разплака. Искам да кажа — не от радост. Разбрах, че това означава „засега не“.
— Съжалявам да го чуя, Кевин.
Той ме хвана приятелски за лакътя, преди да добави:
— Обичам го това момиче.
— То се вижда — отвърнах му.
Внезапно ме хвана срам, че така подло се промъквам в живота на Александра. Беше ме помолила да стоя настрана, а аз побързах да се сприятеля с нейното куче и да опитомя приятеля ѝ.
Тръгнах си, преди тя да се е прибрала.
Тъкмо превъртах ключа в бравата, когато чух гласа на Лио. Беше се притаил под навеса, но в тъмнината не го бях забелязал.
— Пропуснахте нашата партия шах, Маркъс — каза ми той.