— От училищната библиотека?
— Не, от общинската.
— Ох! Виж какво, ще те помоля да не мъкнеш такива ужасни книги в училище и занапред пази подобни разсъждения за себе си. Никак не ми се ще да имам неприятности. От друга страна, виждам, че знаеш куп неща. Би трябвало да използваш тази сила, за да се браниш.
— Само че на мен ми липсва сила! Тъкмо в това е проблемът.
— Твоята сила е в ума ти. Ти си необикновено интелигентно момче… А в басните умният накрая винаги побеждава здравеняка…
Тези думи на директора Хенингс не останаха без последствия. Същия следобед Хилел се усамоти в стаята на редколегията и написа разказ, който предложи на госпожа Чериът за публикуване в следващия брой на вестника. В него се описваше историята на малко момче от частно училище за богати деца, което всеки ден през междучасието неговите съученици връзват за едно дърво и го подлагат на всевъзможни мъчения, едно от друго по-ужасни и отвратителни, от които нашият герой получава страхотни инфекции на устната кухина. Никой възрастен не обръща внимание на случващото се, а най-малко от всички директорът на училището. Накрая учениците запалват дървото със завързаното момче, а после започват да танцуват около кладата и да пеят благодарствена ода към преподавателското тяло, което им позволява необезпокоявано да изтезават по-малките ученици.
Госпожа Чериът прочете разказа и незабавно уведоми директора Хенингс, който забрани публикуването му и повика Хилел в своя кабинет.
— Даваш ли си сметка, че написаното от теб е пълно с думи, чиято употреба не е приета тук? — прогърмя Хенингс. — Да не говорим за тази нелепа история и дързостта да отправяш упреци към преподавателското тяло.
— Онова, което правите, се нарича цензура — възпротиви се Хилел, — а в книгата, която чета, се твърди, че така са постъпвали фашистите.
— Ще престанеш ли най-сетне с тези твои фашисти? Това не е цензура, а проява на здрав разум! В „Оук Трий“ си имаме морална харта, която ти си нарушил!
— А моето писмо до Хелена, публикувано в предишния брой?
— Вече ти обясних, госпожа Чериът е смятала, че стихотворението е писано от нея.
— Да, но веднага след излизането на броя ѝ обясних, че аз съм авторът!
— Добре си направил, като си я осведомил.
— Тя би трябвало да спре разпространението на вестника!
— И поради каква причина?
— Защото публикуването на това писмо е страшно унизително за мен!
— Хайде, Хилел, престани с твоите капризи! Стихотворението е много хубаво, за разлика от този текст, който е пълен с отвратителни грубости.
Сетне директорът Хенингс изпрати Хилел при училищния психолог.
— Прочетох написаното от теб и то ми се струва интересно — каза психологът.
— Вие единствен мислите така.
— Директорът ми съобщи, че четеш книги за фашизма…
— Взех една книга от библиотеката.
— От нея ли почерпи вдъхновение за твоя разказ?
— Не, вдъхновен бях от това, че вашето училище не струва нищо.
— Мисля, че не би трябвало да четеш подобни книги…
— А аз пък мисля, че другите би трябвало да четат именно такива книги.
Чичо Соул и леля Анита молеха сина си да положи известни усилия: „Хилел, та ти си в това училище само от три месеца. Трябва да се научиш да живееш в хармония с другите“.
Накрая в голямата зала се състоя дискусия с участието на всички ученици на тема „Нарушаване на дисциплината и мръсни думи“. Хенингс дълго обяснява защо нарушаването на дисциплината и грубите думи са несъвместими с хартата на училището. След него учениците трябваше да скандират: „Мръсни думи, вън оттук!“, и от този момент нататък бяха длъжни да повтарят този лозунг всеки път, когато някое от другарчетата им употреби такава дума. Последва обсъждане, по време на което учениците имаха възможност да зададат въпросите, които ги вълнуваха.
— Питайте за всичко, което ви интересува — заяви Хенингс, след което намигна лукаво на Хилел и добави: — Цензура няма.
В залата се вдигна гора от ръце.
— Нарушение на дисциплината ли е играта на топка в училищния двор? — запита едно момче.
— Не, това е упражнение — отвърна Хенингс. — Стига да не удряте с топката главите на по-малките ви другарчета.
— Онзи ден видях в барчето паяк и изпищях от страх — призна си засрамено едно момиче. — Дали съм нарушила дисциплината?
— Не. Когато сте изплашени, имате право да викате. Нарушение на дисциплината е, когато викате, за да проглушите ушите на съучениците си.
— Ами ако някой вика, за да наруши дисциплината, а след това излъже, че е видял паяк, за да не бъде наказан? — запита едно момче, явно притеснено, че законът може да бъде заобиколен.