— Подобна постъпка е непочтена. А никак не е хубаво човек да бъде непочтен.
— Какво означава „непочтен“?
— Означава да не отговаряш за действията си. Много непочтено е например да се преструвате на болни, за да не ходите на училище. Други въпроси?
Едно момченце вдигна ръка и Хенингс му даде думата.
— А „секс“ груба дума ли е? — запита то.
Всички затаиха дъх и директорът за момент се смути.
— „Секс“ не е груба дума… но, да речем, е… ненужна дума.
Залата зашумя възбудено. Щом „секс“ не е груба дума, дали ще могат да я използват, без да нарушат хартата на училището?
Хенингс започна да чука по катедрата, за да въдвори ред, установявайки наличието на всеобщо нарушение на дисциплината, и всички веднага се укротиха.
— „Секс“ е дума, която не бива да се употребява. Тя е забранена дума и точка.
— Защо да е забранена, след като не е груба?
— Защото… Защото не е хубаво. Сексът не е хубаво нещо. Той е като наркотиците: нещо ужасно.
Леля Анита бе уведомена от директора Хенингс за написания от Хилел разказ и съвсем се обърка. Вече не знаеше дали синът ѝ е невинна жертва, или си пати от собственото си предизвикателно държание: даваше си сметка, че тонът на сина ѝ понякога може да бъде дразнещ и да се възприеме като оскърбителен. Той схващаше по-бързо от останалите деца и винаги имаше преднина по всички предмети: в клас не след дълго започваше да скучае и губеше търпение. А това нервираше другите деца. Ами ако Хилел беше жертва на грубо отношение, за което сам си бе виновен, както твърдеше Хенингс? Понякога леля Анита споделяше със своя съпруг: „Когато някой настройва всички останали срещу себе си, нима това не се дължи на лошото му държание?“.
Реши да поговори със съучениците на Хилел за грубото държание в училище и да им обясни, че когато някой прекалено се старае да се сприятели с другите, накрая настройва всички срещу себе си. Тя обиколи „Оук Парк“, за да посети родителите на учениците, и дълго повтаря на децата, че понякога „могат да възприемат грубостите като игра, без да си дават сметка, че причиняват болка на другаря си“. Приблизително по същия начин разговаря с господин и госпожа Редън, родителите на малкия Винсънт, с прякор Прасето. Семейство Редън обитаваха разкошна къща, недалеч от дома на Голдманови. Прасето внимателно изслуша леля Анита и когато тя приключи, изигра цял театрален етюд, съпроводен с плач и сълзи: „Ах, защо моят приятел Хилел не ми е казал, че се чувства отблъснат в училище? Това е ужасно! Ние толкова го обичаме и не разбирам защо му е толкова зле с нас“. Леля Анита обясни, че Хилел е малко по-различен, а Прасето продължи да хълца, да бърше носа си и накрая тържествено покани Хилел на своя рожден ден, който се падаше следващата седмица.
На въпросния рожден ден Прасето изчака родителите си да се оттеглят, веднага изви ръката на Хилел и го принуди да целуне задника на домашното куче, след това размаза глазурата на тортата върху физиономията му и го хвърли облечен в басейна. Като чу плискането и смеха на децата, госпожа Редън притича и строго се скара на Хилел, че е влязъл да се къпе, без да иска позволение. После зърна сплесканата торта и след като синът ѝ обясни, че Хилел е решил да я опита, преди да бъдат духнати свещите, позвъни на леля Анита и настоя тя незабавно да дойде и да си прибере отрочето. Когато пристигна, леля Анита завари госпожа Редън пред входната врата да държи здраво за ръката Хилел, а редом с нея Прасето, облян в сълзи, продължи да разиграва комедията, като с хленчене обясни, че Хилел провалил рождения му ден. Леля Анита погледна с укор своя син и въздъхна: „Защо непрекъснато се опитваш да привлечеш вниманието? Не ти ли се иска да имаш приятели?“.
Хилел си отмъсти, като написа друг разказ. Този път изобщо не се опита да го предложи за училищния вестник. Реши сам да го размножи и в деня, когато излезе вестникът, постави на мястото на разлепените броеве своето произведение. Госпожа Чериът откри измамата, събра колкото можа екземпляри от памфлета и се втурна с тях под мишница в кабинета на директора Хенингс. „Франк, Франк! Погледни какво е сътворил за пореден път Хилел Голдман! Отпечатал е пиратски вестник с този ужасен текст!“ Хенингс грабна един от разпечатаните листове, прочете го и дъхът му спря. Веднага повика чичо Соул и леля Анита и изпрати да доведат Хилел.
Разказът беше озаглавен „Малкото Прасе“. В него Хилел описваше историята на един тлъст ученик с прякор Прасето, който с извратено удоволствие тормози другарите си. Накрая те не могат повече да търпят, убиват го в тоалетната, нарязват го на парчета, които поставят в хладилника на училищния стол и ги смесват с доставеното същия ден месо. Полицията започва издирване на изчезналото момче. На следващия ден полицаите идват в трапезарията по време на обяда и започват да разпитват учениците. „Трябва да намерите рожбата ми“, стене майката на Прасето, която е представена като пълна идиотка. Инспекторът последователно задава въпроси на учениците, а те весело похапват печено свинско. „Не сте ли виждали вашия другар?“, пита полицаят. „Не сме, господине“, отвръщат в хор те с пълна уста.