Никой от нас не е настоявал да стане това, което, без да знаем, сме били и продължаваме съзнателно да сме.
Открай време ние сме били избрани от единствените, които могат да избират, и сме поели върху себе си дълга на избраници като тежко, свято бреме.
Всеки от нас си спомня с ужас деня, когато като земен човек е осъзнал задълженията и отговорностите, на които от хилядолетия вече е бил обречен в Духа...
Навсякъде, където живее някой от Нашите, се извисява един от духовните ни Храмове.
Никой от нас не дава чрез словото си учение, основано единствено на субективно познание.
Чрез словото на поучаващия говорят в обединение всички действуващи от вечната Прасветлина.
Напразни са опитите който и да е от нас да бъде отделян по някакъв начин от своите духовно свързани с него братя!
Ние не можем да бъдем разделени и от смъртта, защото всички живеем един в друг, проникнати един от друг, — независимо дали сме още в земно тяло, или вече сме го напуснали.
Ние сме се издигнали над мисленето и съзерцанието и сме намерили царството на най-простите знаци: — Страната на Действителността.
Там живеем и оттам действуваме ние, най-вътрешно свързани, дори когато се налага да преодоляваме хиляди мили, ако искаме да се срещнем в земните си тела.
Който е получил духовен достъп до едного от нашия кръг, той встъпва в един Храм на Духа върху тази планета...
Ние се стремим да достигнем сърцата на хората, за да могат сърцата да намерят пътя към Духа, оставащ непознаваем за всяко мозъчно мислене, докато не бъде намерен от духовното в човека.
Подборът се насочва от духовнообусловен закон, който не може да бъде нито заобиколен, нито прекрачен.
Никой от нас не е свободен да се съедини в духовната сфера с всеки, който би дошъл при него.
Реката трябва да е наближила вече морето, за да може да носи големите морски кораби. — Така и търсещият трябва да е вече подготвен да поеме каквото имаме да му дадем.
Всеки, който дойде духовно при нас, може наистина да получи подходяща помощ, а също и определен вид водачество, доколкото помощта ще му бъде истински полезна и доколкото той съумее да открие това водачество, макар то да се проявява само в неговото всекидневие.
Водачеството по най-високите планински пътища обаче ние имаме право да предоставим само на оногова, когото намерим стигнал до края на пътеката през пустините на безплодното мислене, извървяна от него със собствени сили.
Него единствено е определил Законът да достигне най-големите висоти на духовното познание.
Всеки друг само би се сгромолясал дълбоко, ако го поведем духовно по стръмните пътеки, проходими единствено за премалцина измежду всички, които споделят в даден период от време живота на тази земя.—
<<< Безкрайно разноликият Един
Далеч нямаме намерение да разбулваме пред похотливото око на любопитството неопетнената мъдрост, на която сме избрани жреци.
Ние сами объркваме чрез духовно вмешателство всичко, доловено някога без или против нашата воля от непризвани, за да не може то да навреди на ония, които търсят безразборно поука там, където няма истина.
След всяко сведение, до което успее да се домогне някой непризван, ние сме принудени да издигнем още по-нависоко стената на мълчанието, ограждаща свещеното познание, понеже законът на Духа изисква такава закрила и ние сме длъжни да изпълним неговата повеля.
В древни, а и в по-нови времена ви е давано много нещо, непринадлежало на ония, които са ви го предлагали.
Научете се все по-ясно да разбирате, че Законът на Духа винаги съумява отново и отново да унищожава такива дарове, за да не позволи на нещо, което поначало е добро, да породи едно зараждащо се зло!
Само за онова, което самите ние даваме на душите, носим отговорност в Духа като за възложено нам дело.
Не мислете, че в земния Изток, — дори по самите склонове на Химават, където по бреговете на най-високите храмови езера вият гнезда свещените „лебеди“,, бихте стояли по-близо до чистата, сияеща с жива светлина мъдрост на духовния „Изток“: — на Изгрева в душата!