Выбрать главу

Не всичко, идващо от географския Изток, е непременно лъч от Светлината на духовния Изток! —

Опалващият вятър на сухите спекулации, както и трескавият полъх на най-дивото суеверие също веят от изток.

Най-голямата глупост и най-висшата мъдрост могат да се срещнат в земния Изток. —

Светлината от най-вътрешния, духовен Изток обаче е вечна, космична мъдрост!

Ние съумяваме да Стигнем без заобиколни пътища до всеки народ и до всеки отделен човек.

Единствено от така достигнатия зависи дали онова, което имаме да му дадем, ще бъде прието, или ще се върне при нас, сякаш отскочило от твърда скала...

Търсете, и ще бъдете — намерени!

Но за това търсене не е необходимо да излизате от дома си. —

Единствено в самите себе си трябва да търсите и само в най-съкровената си същност можете да бъдете намерени.

Не мислете, че пустословните мистагози, които искат да ви държат в подчинение и затова си приписват такава сила, биха могли да сторят някога това!

Не мислете, че ние, единствено способните да ви намерим по този начин, можем да доловим нещо друго освен най-възвишените душевни трепети в духовния живец на живота ви!

За нас е чуждо всяко любопитство и ние виждаме духовно във вас само онова, което е способно да възприема Светлината.

Всичките ни усилия са насочени само към едно: — да разгорим Светлината там, където тя бъде приета.

Пазете онова, което ви поверяваме!

То е Светлина от най-вътрешния Изток!

Светлината, която е и ще пребъде вечно, свети наистина навсякъде в тъмнината, ала сънуващите в мрака не я познават.

Виж: — самият ти си все още само свой сън, — ти, който трябва да се научиш да познаваш себе си като Светлина в Прасловото!

Ти никога не си бил действително в тъмнината, която сам си създаваш в своя сън, защото всичко, което усещаш като тъмно, е всъщност мимолетно.

Ти си бил Светлина от самото Начало, което никога не може да стане минало, защото е настояще във Вечността! —

С цялата си воля трябва да искаш да светиш, за да познаеш своята изобилна Светлина, — и да се събудиш от съня на мрака!

Днес ти си все още роб на съня.

Може би още утре ще се пробудиш и твоят Ден ще бъде вечен!

Тогава никаква нощ няма вече да може да ти отнеме изобилието от Светлина!

По собствен избор на волята си: — поради своята вяра в нощта, — ти си се превърнал в сън на тъмнината. —

Сега трябва да просветлиш своя мрак по същия начин — чрез вяра в Деня, — за да настане в теб Светлина и твоят сън да свърши.

Пази се от сънищата си, защото призраците на съня са властолюбиви и тиранични!

Те лесно могат да продължат съня ти повече, отколкото е било необходимо да останеш в него, и тогава ще проспиш своя Ден и ще трябва да дочакаш нов ден...

Ти още търсиш насън в пустото вцепенено нищо над облаците — Единия, който се проявява само в безбройно много индивидуалности.

Виж — Той живее и в теб, и ти говори:

„Аз съм сред тях, но те не чуват Словото ми, защото моят глас е тих като далечна песен на птици!“

Научи се затова да отделяш света на представата от света на Действителността!

Представата трябва да се превъзмогне, но не и Реалността на света, която дори „Бог“ не би могъл истински да превъзмогне...

Стреми се към простотата на детето в себе си, ако искаш да се научиш да познаваш духовното!

Избягвай всяка измислена „мъдрост“!

Изтръгни се от световете, които е създало за теб единствено твоето мислене и които ще се разсеят като призрачна мъгла заедно с последната мисъл на мозъка ти!

Напусни света на менливата представа, който съществува единствено в твоята глава..

Това е „великото отричане“!

Това е първата стъпка по пътя, по който друмникът постепенно сам се превръща в истинска Действителност.

Свещен ред въдворява Законът на духовните процеси.

За да може Светлината на Словото да стигне до човешките сърца, тя трябва преди всичко да бъде по земному обагрена.