Ние не сме Светлината, а Светещите в Прасветлината!
В нас Светлината на Вечността придобива баграта на земята.
Довери се на Светещия, който става твой духовен водач в самия тебе, но обичай в него единствено Светлината, която — струейки чрез него — иска да се доближи до теб.
Освободи душата си от всяка тленна представа, ако искаш да приемеш Светлината чрез него!
Онова, което се стреми да се изяви в теб, е не земният човек, чрез когото лъчите на Светлината стават познаваеми за тебе, а Светлината в Словото.
Наричаш ли насочващия те: — „ Учител", то знай, че Един само е „Учителят“ във всеки от нас!
Ние сме такива, каквито сме, за да можем да ви помогнем.
Нищо друго не изисква Законът от нас.
Ние се стремим да събудим във вас сили, чрез които сърцата ви ще бъдат изтръгнати от всяка тъмнина: - сили, намиращи се в самите вас! — Сили, които трябва да стигнат до вашето съзнание, ако искате да се научите да ги използвате!
Ние се стремим да ви поведем към вас самите!
Ние се стремим да запалим във вас вечната Светлина на Словото!
Ние се стремим Словото да отекне във вас!
Ала не можем да направим нищо за вас, ако вие не искате тази помощ!
Не можем да ви помогнем, ако не вярвате непоклатимо поне във възможността да получите духовна помощ, така както мореплавателят вярва, че ще намери земна твърд отвъд морето.
Ние сме земни хора като вас и също като вас трябва да плащаме дан на земята.
Ние действуваме като земни същества и отдаваме дължимото на земното.
Но познаваме също и Съвършеното като онази вечна цел, към която вечно се стреми всичко родено в Духа, без да може някога да я достигне.
Ако абсолютното съвършенство беше изобщо постижимо, то в момента на постигането му би пресекнал всеки живот и единствено чрез своята непостижимост то твори все отново и отново жизнената основа на всяка Вечност.
Съвършен е само вечно и безкрайно разноликият Един, който в безброй проявления изживява себе си винаги наново в Прабитието, Прасветлината и Прасловото...
<<< Познай себе си
Недей вярва на заблудени мечтатели, когато ти говорят, че всеки, който пожелае, можел да стане Светещ на Прасветлината.
Прекалено много за съжаление са ония, които с удоволствие са готови да повярват на всяка дума, стига само тя да ласкае разяждащата ги суетност, - и които с целия си ламтящ устрем в края на краищата само объркват безвъзвратно своя изконен житейски път.
Който не е роден като Светещ в Прасветлината, след като е бил вече от хилядолетия в Духа такъв, какъвто трябва да бъде и сега — тук в земния живот, той напразно би полагал усилия да „стане“ онова, което не е по изначалната си духовна същност.
Не търсете онова, което само не ви е потърсило!
В противен случай може много лесно да станете жертва на пъклени самозаблуждения.
Човеците, пред които природата е принудена да разкрие своите тайни, са винаги тъй рядко срещани, че само патологична самонадеяност може да подхранва у някого безразсъдното убеждение, че той спада може би към този безкрайно малък брой хора.
Който действително е един от тях, той узнава това в земното си съзнание едва тогава, когато насочващият развитието на неговото съзнание наставник му предаде силата да действува духовно на земята.
Преди това никй земен човек не е в състояние дори за миг да понесе, без да грохне под него, нечуваното обременяване на съзнанието, неизбежно свързано с изживяването на идентичността на земното самоусещане с един невъобразимо по-стар, индивидуално обособен предземен живот във вечния Дух.
Стъпилият тук на сигурна почва е свободен още от детските си години от всякакъв стремеж към самоизтъкване.
Той самият никога не е копнял за своята задача.
В Духа той е бил подготвен за нея преди още да се роди и когато часът му е ударил, Отците в Прасветлината са го намерили готов като узрял на дървото плод.
В земния си живот той може да се е стремил неотклонно към мъдрост, но положително е бил безкрайно далеч от желанието да придобие тайнствени сили.
Наистина той със смирение е търсил водачество, но съвсем не се е стремял към посвещението, което е получил впоследствие, без преди това да е знаел, че то е земна участ на малцина избраници.