Изличиш ли „Аз“-а, всичко ще бъде изличено, — защото всяко битие и всяко явление е породено единствено от „Ази-а и за „Аз“-а: — то може да се почувствува действено само в „Аз“-а...
Ти не би могъл да изличиш „Аз“-а, дори ако с всички сили се стараеш да се превърнеш в негово отрицание.
Вечен е Пра-„Аз“-ът, който вечно те сътворява от себе си.
Ти не би останал дори една секунда жив, ако това духовно сътворяване престане да иска твоя живот макар и за една милионна част от секундата. —
Кажи на ония, които твърдят, че „Аз“-ът в тях бил заличен: — „Вие не сте станали отрицание на „Аз“-а, а само вашата глупост ви кара да вярвате в тази безобразна химера на вашето въображение!“
Вие потискате наистина „Аз“-а в себе си, но не можете да го убиете.
„Погрешно сте разбрали думите на мъдреците, защото мъдрецът е „Аз“ изоснови!
— Всичко в него е подчинено на неговия „Аз“! -
„А онова, което трябва да отхвърлите, е :— възприетото отвън!“
Аз си ти, о търсещи, от веки веков, макар и да не осъзнаваш още собствената си идентичност във вечната спирала на духовната последователност!
Всичко — освен „Аз“-а, — е временно възприето! —
Наистина ти защищаваш възприетото, сякаш е твоя собственост, — ала всичко възприето е чуждо на твоята Праоснова!
Всичко взето ще ти бъде отново отнето!
Безброй взети неща са ти били вече безброй пъти отново отнемани...
Твоето „собствено“ тяло е само прието отвън в този свят на — приемането. -
Ти обаче си „Аз“! —
„Аз“-ът е уникален, неповторим и неразрушим във всяка една от своите еманации!
„Разпадането " на „Аз“-а е невъзможно!
С тази дума само за краткост е обозначен един много сложен процес на разрушаване на съзнанието, при който обединеното преди това с „Аз“-а съзнание се откъсва от „Аз“-а и така загубва своя вечен „Аз“.
„Аз“-ът е необясним, защото „Аз“-ът е абсолютно единство, — „Светлина в себе сии и съвършена яснота.
Привидните различия в яснотата на „Аз“-а са само плод на онази дейност на съзнанието, която ти възприемаш в „Аз“-а.
„Аз“-ът е вечно сътворяван от Пра-„Аз“-а и остава вечен свидетел на вечното сътворяване!
Можеш да разрушиш единствено своето съзнание за собствения си неразрушим „Аз“.
А духовно осъзнат можеш да станеш само ако съзнанието ти бъде прието в „Аз“-а такъв, какъвто „Аз“-ът живее в Духа от веки веков...
И „Отец", и „Прасловото ", и „Прасветлината”— всички те могат да бъдат познати и възлюбени единствено и само в „Аз"-а!
А това си ти: ти, всякога уникалният „Аз“, — когато свалиш от себе си всичко, което си само приел! — —
Не навън търси, о търсещи, онова, което живее само в най-вътрешните ти дълбини!
Никога не ще можеш навън да намериш онова, което търсиш!
Никога не ще познаеш „Аз“-а, ако преди това не си го търсил и намерил най-дълбоко вътре в себе си.
Ти обаче ще намериш „Аз“-а в себе си само ако останеш с бистър дух и не допуснеш съзнанието ти да бъде подведено от жонгльорствата, така изобилно предлагани от твоята фантазия и от фантазията на другите. —
„Аз"-ът, живеещ в теб, е само един, — ала безброй неща се стремят да се утвърдят в теб, като се представят за „Аз“, за да скрият, че всъщност са само приети отвън.
<<< За духовните Учители
А какво може да се каже за високата общност на духовните Учители?
Как да стигнеш до тях, до тези, които ти помагат и те водят от Духа, щом не бива да търсиш „навън“?
За какво са ти тези думи тук, стигащи по необходимост отвън до теб, след като ти можеш да очакваш водителство само най-дълбоко вътре в себе см?