Annotation
4oveka
КНИГА ЗА ЧОВЕКА
тивоположен полюс.
«Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!»
“Какво имаш ти с мене, жено?!” —
Не “талантът” и не “знанието” ги прави такива, каквито са!
наследство.
“Всяка твар очаква да бъде спасена от Синовете Божии!” -
notes
1
2
BO Yin RA
КНИГА ЗА ЧОВЕКА
BO YIN RA
КНИГА ЗА ЧОВЕКА
ИК «ИРИС-95»
София • 2000
Авторските права, включително превод, репринт и адаптация, са защитени от Закона за авторското право и сродните му права на територията на Република България.
Никаква част от произведението не може да бъде възпроизвеждана по какъвто и да е начин без изрично писмено разрешение на издателя и преводача.
BO YIN RA (Joseph Anton Schneiderfranken)
DAS BUCH VOM MENSCHEN
Erste Auflage 1920 Letzte (vierte) Auflage 1992
KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz
Преводът е по първото окончателно издание на оригинала от 1928 г.
© ИК «Ирис-95», второ издание, 2000 (нов, основно преработен превод) Първо издание: „Евразия-Абагар“, С.-Пл., 1991
© Борис Стоянов, преводач, 2000
ISBN 954-8909-33-2
ВЪВЕДЕНИЕ
« човека трябва да тръгнеш, за да
КХстигнеш до “Бога”, иначе “Бог” ще си остане за теб во веки - чужд! -»
Тъй писах някога в “Книга за Царственото изкуство”.
Не виждам по-подходящи думи, с които да започна днес тази “Книга за Човека”. . .
Заедно с “Книга за живия Бог” и “Книга за отвъдния свят” настоящата “Книга за Човека” образува трилогия, защото макар всяка от тези книги да е завършена в себе си и да представлява самостойно цяло, те всички са вътрешно свързани и в тях има много места, които взаимно се изясняват.
А такова взаимно изясняване може само да задълбочи въздействието на думите върху душата.
Затова нека и тази “Книга за Човека” попадне в ръцете на онези, които познават вече другите две книги!
Нека стигне до сърцата, които се нуждаят от нея: до душите, които са готови да възприемат нейното съдържание!
Макар да зная колко недоразумения могат за жалост да породят такива думи, принуден съм все пак да заявя изрично, че и тази книга бе написана в изпълнение на едно поето задължение, в пълно съгласие със “Старейшите” на духовната Общност, към която принадлежа и на която дължа всичко, което мога да дам.
Излаганото тук учение е хилядолетно богатство, наследено от онези, на които от първите дни на това земно човечество е поверен за постоянно пазене свещеният огън, чиято светлина блика от най-вътрешната “Прасветлина”.
Ние само предаваме на други онова, което сами сме получили, за да стигне чрез нас до живеещите заедно с нас и подир нас.
Ние не предявяваме претенции за авторството на това учение.
А и става дума не толкова за “учение”, колкото за съобщаване на практически опит в живия свят на субстанциалния вечен Дух, от който произхожда всяка човешка душа на тази планета. . .
Ето защо и тази книга, в която се говори за “Човека”, води към света на чистия субстанциален Дух. -
На мнозина това може да изглежда все още като противоречие, понеже не са още проумели, че истинският Човек е също тъй “плод на Любовта” между мъжкото и женското начало е субстанциалния чист Дух, както земноживотинското му тяло е произлязло от еротичното телесно сливане между мъжа и жената на земята. . .
Ала който иска да разбере какво е Човекът и така да се научи да познава себе си, трябва да отиде в Родината на Човека, - трябва да насочи търсенето си по онези пътища, по които може да се изкатери до високите сфери, откъдето води началото си вечният организъм на истинския Човек - непостижим за земните сетива, а и за земния разум познаваем само в проявленията на духовно задействани импулси.
Доколкото се занимаваме само с човешката проявна форма на тази земя, ние сме изправени просто пред едно дисхармонично устроено животно, -дисхармонично, защото се стреми да се изживява не само като животно, но очевидно получава жизнени импулси и от други сили, непринадлежащи към силите на животното, - дисхармонично, защото тези чужди на животинската природа сили направо му пречат да изживее живота си в животинско доволство, необременено от чувството за вина. -
Ето защо трябва преди всичко да осъзнаем и да превъзмогнем заблудата, че Човекът е чисто и просто проявната форма, която на тази земя означаваме с името: “човек”. —
Никой човек на земята, - никой, който “познава хората”, не може да бъде упрекнат, че възвишените слова, наричащи Човека “образ и подобие Божие”, будят у него само иронична усмивка, ако под понятието, което свързва с думата “човек”, той разбира единствено земния човек. . .