Сурови са словата, с които този Майстор на космично познание се е обърнал дори към собствената си майка, когато е казал:
“Какво имаш ти с мене, жено?!” —
Тези думи обаче се изричат от земното проявление на всеки Духосъчетан и се отнасят за всяка жена, търсеща тук, на земята, от земно въплътения Учител помощта, която той, дейният в царството на същностния Дух, може да J предложи едва когато самият той е свалил вече земната си дреха.
“И кога аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към себе си!” -
Първични земни нагони на женско въжделение са насочвали твърде често женските души, търсещи своя Учител, по криви пътеки, където измамна илюзия, породена от драматично раздвоение на собствените им душевни сили, ги е карала да мислят, че са намерили въображаемия “Майстор”, който всъщност не е бил нищо повече от плод на необузданата им пластична фантазия. .
Твърде често земната “жена” е въз-желавала всъщност земния “мъж”, благочестиво вярвайки, че се стреми към своя противополюс във вечния Дух, все едно дали е наричан “Кришна”, или “Иисус”.
Дали с благоговеен плам прегръща “възлюбения на своята душа”, или пък, тръпнеща от жажда за състрадание, съпреживява живота и мъките му, - тук винаги е налице причинено от душевно раздвоение трескаво бълнуване, колкото и възвишени и трогателни да са проявите на това бълнуване, колкото и силно преживяването на подобна илюзия да разтърсва физиката, а и това разтърсване често задейства сили на невидимия физически свят, от които би побягнал ужасПч всеки познаващ тяхната дейност и същност. —
Едва след като жената на тази земя се освободи отново от поисканото някога земно тяло - след един земен живот, насочен към завръщане в Битието на Духа, в духовен облик и с обединени душевни сили, изпълнена от своя “жив” Бог,--едва тогава тя е в правото си
да очаква, че до нея може да се приближи Учител в духовен облик, способен да J възстанови онова, което тя, като женски полюс на духовния Човек, е трябвало някога да остави там, където силата J е била парализирана поради погрешно насочване на нейната устременост. . .
Тогава вече тя ще може да намери със сигурност и своя духовен противополюс, с който е била някога съединена, и сега - съединена пак во веки с него - ще пред-ставлява отново “съвършеният” духовен Човек, -усещайки съзнателно себе си в неговия “Аз” и същевременно, в същия “Аз” - своя мъжки духовночовешки противополюс.
Същото обаче важи и за мъжа, докол-кото той, благодарение на своето “душевно родословно дърво”: - на душевните сили от древни времена, обединили се в него в резултат на духовното му обричане за помагач на Светещите в Прасветлината - не носи още по рождение у себе си способността да бъде усъвършенстван като Майстор на космично познание или не се е пробудил на земята поне до такава степен, че някой от Майсторите да е намерил за възможно да го приеме като духовен “Син” и да го посвети чрез “преливане” в способността да се изживява в Духа.
Ала и роденият да бъде Майстор или приетият за духовен “Син” може да оползотвори истински дадената му духовна възможност само ако предано и непоколебимо изпълнява винаги всичко възложено му от неговия духовен наставник.
Йерархията на Духа не познава произвол!
Докато живеят въплътени в земножи-вотински тела тук, на земята, “мъжът” и “жената” се намират винаги точно на онова стъпало, което са способни да заемат, и на всеки земен човек се отрежда само това, за което сам се е направил духовно способен. —
Но щом говоря тук за “пътя на жената”, трябва да посоча на жената в земен облик и една отличителна особеност на нейния път, присъща и на онзи участък, по който еднакво могат да вървят и мъжът, и жената.
Мъжът, поел по този “път”, ще се приближи без съмнение по-бързо до целта, ако запази поведението си активно, сякаш все готов да “грабне” целта, към която се стреми.
На жената пък вместо това препоръчвам поведение на изпълнен с упование копнеж - нека тя остане устремена към целта, но без да се опитва да я “грабне”, а да се остави да бъде пасивно насочвана към нея.
Този съвет произтича от стародавна, изпитана мъдрост и неговото съблюдаване - ако бъде правилно разбран -може много да облекчи постигането на целта и за мъжа, и за жената. . .
“Пътят на жената”, както и този на мъжа, е път на завръщане към изначалното състояние в духовния прозвен свят, преди Човекът да потопи духовните си сетива във физическите сетива на “животното”, правейки ги по този начин неспособни вече да възприемат
ПЪТЯТ НА МЪЖА
76
Духовното.
Обръщайки духовно отредената му пасивност в активна устременост, женският полюс сам е парализирал изначалната си сила, сам се е лишил от нея. -