За да може един ден отново да я придобие, той трябва доброволно да се върне към изконно присъщия характер на своите стремежи.
Както в жената, така и в мъжа на тази земя “живият” Бог иска да се роди още тук, - през този земен живот! -
“Пътят”, посочен от мен в различните му форми в първата от тези три книги: “Книга за живия Бог”, се отнася до всички хора на нашата земя - както “мъже”,
така и “жени” - и всичко казано от мен за високото духовно водачество, за гласа на напътстващия, за помощта на действащите в Духа Учители е в сила и за “жената”, и за “мъжа”.
Нека никой не се заблуждава и не мисли, че в книгите си искам да посоча само възможностите за духовно развитие на особени избраници, - само пътя на “ученика” и духовно “посветения”, или пък единствено този на Майсторите на космично познание!
Това, което - само загатвайки отдалеч - посочвам и трябва да посоча за подобни пътища, е винаги така обозначено, че да не буди никакви съмнения.
Достатъчно често подчертавам, че те-зи наистина извънредно трудни пътища не са достъпни за мнозина, че те се раз-криват само пред родените за тях мъже. . .
Наложи се тук, на това място, да говоря за много неща, отнасящи се общо и за мъжа, и за жената, защото нямаше как иначе да покажа до каква степен пътят на жената се различава от пътя, който не е общ за двамата и е достъпен само за мъжа, доколкото той е “Светещ” на Пра-светлината или е призван да стане посветен ученик.
При все че пътят на жената не може да стигне тук, на земята, до онази най-голяма висота, на която е способен да се издигне още по време на земния си живот мъжът, роден да стане един от Майсторите на най-чисто познание, пътят на жената води в края на краищата до същата цел: - до будно битие в про явния свят на Духа: - до новорождение на духовния прозвен Човек, който е “Мъж и Жена”, в най-бла-жено единство и во веки неделими в общо двуполюсно “Аз”-усещане.
Всяко духовно достояние, постижимо за мъжа, ще стане чрез мъжа един ден отново постижимо и за жената.
Тогава мъжкият полюс на духовния Човек увлича след себе си женския, както преди това женският полюс е увлякъл мъжкия в живота на физическисетивната форма на наглед. .
След всичко, което казах дотук за пътя на жената”, изглежда едва ли не излишно да говоря отделно и за “пътя на мъжа”.
В огромното мнозинство от случаите пътищата на мъжа и на жената не се раз-
личават съществено помежду си въпреки всички духовни разлики между полюсите. Само начинът, по който пътят се извървява от мъжа, може да бъде по-друг от този при жената. -
Доколкото мъжът като “мъж” вижда пред себе си такъв участък от пътя, който не е никога открит за въплътената на земята жена, то тук става въпрос само за онази необикновено висока пътека, достъпна единствено за премалцината, които затова са родени, за да действат напълно осъзнато в сферите на Духа още през този земен живот.
Това е онзи последен, върховен участък от пътя на малцината избраници, по който другите - и мъже, и жени - и без това не биха ги последвали дори да имаха възможност да го сторят, докато живеят още на земята.
Би било проява на най-глупава самонадеяност, ако някой мъж на тази земя си внуши, че само защото е “мъж”, има някакво особено духовно “предимство”,
даващо му право да подценява духовния потенциал на жената в сравнение със своя собствен!
Казвам изрично “духовния потенциал”, защото тук аз говоря за вечния Дух, - а не за интелекта и силата на мисълта, които са само резултат от земно обучение.
В Духа не съществува стойностна разлика между мъжкия и женския полюс!
Женската пасивност и мъжката активност са изначално дадени в духовния Човек в еднаква степен и сила!
Малцината, които през своя земен живот действително имат духовно “предимство” пред земно въплътения женски полюс на духовния Човек, са съзнавали от-край време високия си дълг да оказват особена помощ на “жената”, тъй като поради изхождащия от нея импулс за физическа инкарнация тя се е озовала след “грехопадението” в по-тежко положение от това на мъжа. -
Никой от тях не е ценял жената по-малко от мъжа, нито пък е презирал човека жена.
Дори когато някой е пожелавал със сурови думи да разграничи земното си отношение към една жена на земята от своята духовна същност, - то всеки от имащите въпросното предимство както пред мъжете, така и пред жените, е показвал, че за него жената - и в земното си въплъщение - е достойна за истинско благоговение. . .
Та нали в духа на всеки един от малцината стигнали до съвършенство живее от момента на постигане на това съвършенство вече не само мъжкият полюс на духовния прозвен Човек, но съединен с него - замествайки неговия женски противополюс, който един ден ще бъде отново намерен - и онзи женски поляризиран лъч на вечната Прасветлина, без който мъжкият човешки дух не може да възвърне будното си съзнание в духовните проявни светове: - “вечно Женственото”. —