Как би могъл такъв един човек - макар и в своя земен, обусловен от животното живот да въплъщава само мъжкия животинско-човешки полюс - да цени по-ниско от духа на мъжа женския дух, който той усеща в своята духовна природа съединен с мъжкия му духовен полюс в един и същи “Аз”?! -
“Пътят на мъжа” изисква от тръгналия по него мъж още от самото начало не само сериозна, но и добре обучена воля за разбиране на женската природа.
Мъж, у когото такава воля липсва, няма никога да стигне до иначе достъпната за него цел. . .
Жената, доколкото е възвърнала пасивната си нагласа, е много по-склонна да признае с готовност, а често и с възхищение, присъщата на мъжа активност.
Напротив, активната природа на мъжа може твърде лесно да му внуши мания за “величие”, така че той да вижда в жената не “друго”, но равностойно нему същество, а същество, по-малоценно от него.
Тук се крие немалка опасност за доста мъже, които биха искали да тръгнат по “пътя на мъжа”!
Мнозина си мислят, че са поели по своя път, смятат се дори за доста “одухотворени” вече и си въобразяват, че са придобили правото да гледат със снизходително пренебрежение към жената от мнимата си висота, докато така те всъщност се лишават от всяка възможност да стигнат в Духа. -
Мъжът обаче, който веднъж действително е осъзнал, че още при първите стъпки по неговия духовен път духовно-женственото е онова, което го възвисява, - което стига до него, протичайки през най-високите духовни йерархии чак долу до неговите земночовешки духовни помагачи, -такъв мъж несъмнено е предпазен от опасността да се смята като мъж за по-ценен от жената. . .
Той ще даде на жената нейното си и на мъжа - неговото, - знаейки, че Човекът на духовните проявни светове може да се възроди в непреходно съвършенство само тогава, когато Мъжкото и Женското отново се обединят в едно духовно същес-тво, в което той ще изживява себе си и своя противополюс в собствения си “Аз”. -
Съединените лингам и йони са били за индусите още в дълбока древност символ на тази истина, - докато само лингам, или фалос, като съответен телесен орган на мъжа, символизира силата, създаваща от родения за това мъж Посветения и “Майстора” на космично познание. . .
И изгарянето на вдовиците в древна Индия, първоначално извършвано само по религиозно обусловената воля на овдовялата съпруга, може да се разбере единс-твено като печален остатък от долавяната вече в изопачена и изкълчена форма духовна истина, наследена от една далеч по-стара традиция.
Хората са прехвърлили върху най-външни прояви нещо, което е следвало да се разбира чисто духовно, защото съдбата на всяка истина, стигнала до тази земя, е да просияе само за кратко време в своята чистота и да бъде разбрана едва от малцина в
непомрачената J яснота, - докато не стане накрая “всеобщо достояние” в една изопачена, земна-преземна форма.
За да може “жената” в “мъжа” и “мъжът” в “жената” наистина да “пребъде”, то и двамата: - и мъжът, и жената-трябва да се стремят да намерят пътя към
БРАКЪТ
90
Духа е душевно разбирателство, обединени във волята си така, както някога пак заедно са изгубили възвишения духовен прозвен свят.
Едва ли можем да се съмняваме, че душевната общност в стремлението към Духа няма как да не хвърли лъч светлина и върху някои проблеми на външния живот, които дотогава са притеснявали твърде много мъжа и жената и са изглеждали направо нерешими в техните очи.
Стигнали веднъж до целта, достъпна тук, на земята, за всички, които сериозно и с постоянство се стремят към нея: -до раждането на “живия” Бог в собственото сърце, - накрая мъжът и жената ще бъдат увлечени от висшите сили, протичащи по всяко време през малцината, с които божествената Любов си служи,
за да води нагоре жадуващите за Светлина и за освобождение от хаотичната нощ на колебливата воля.
По-сигурно, отколкото би могло да стори това едно учение с реч или писмо, всички искрено търсещи ще бъдат напътствани от онези светове на чистата Светлина, в които от всички живеещи на земята само Майсторите на космичното познание могат съзнателно, знаещи и дейс-тващи според това знание, да встъпят още през земните си дни. -
Освободени един ден от земна обвързаност, “мъжът” и “жената” - при най-пълно запазване на индивидуалната си самобитност, при подчертано полярно различие като две цялостни духовни същества - ще бъдат все пак обединени в един-единствен “Аз”, тъй като в новородения духовен Човек двата обособени “Аза” напълно се “покриват” и всеки отделен “Аз” усеща в себе си едновременно “Аза” на противоположния полюс, както и самия себе си. -