Само в най-възвишена духовна любов трябва да се извършва съединението на физическите полюси, за да може то да отприщи високите духовни сили, които дремят е земнотелесното проявление на човешките същества.
И тогава в такова съединение може да стане “чудо”, докосващо се все отново до най-високата Духовност, и тези, които го преживяват, се самоосъзнават заедно в сфери на духовното Битие, каквито не може да си представи фантазията на никой поет. —
Не ми е позволено да говоря повече за тия неща.
Който е узрял да върви без опасност по този най-свят от всички земни пътища, за него ще е достатъчен и бегъл знак, за да стигне до върховната, божествено-сияйна цел.
Ала нека всеки, който чете тези редове, се подложи на проверка дали е достойно подготвен да встъпи с чисто сърце в Светая Светих на Храма на видимия космос, защото никъде “осквернител на храма” не се наказва така страшно и ужасно, както тук!---
Бракът е съчетание на два духа и две тела, - но в телесното си съществуване мъжът и жената притежават духовна сила, за която биха могли да им завидят самите “Богове”.
Едно “цяло” трябва някога да станеш, съединено с друго “цяло”, но сега ти си все още само “част”! -
За превръщането ти в “цяло” може много да ти помогне магическата сила на брака, ако се научиш правилно да я използваш!....
Вярно е, че бракът има за цел и детето, но с детето съвсем не се постига най-висшият смисъл на брака!
Това, че сте могли да заченете и родите деца, не е гаранция, че вашето плътско общуване е брак! —
Брак има само там, където два отделни полюса от духовния прозвен свят, разделени на земята от противоположния си полюс, се стремят отново да изградят едно двуполюсно единство. -
Вярно е, че детето, родено в един истински брак, е и най-сигурно защитено в него, - но смисълът на брака съвсем не се заключава само и единствено в това, да даде живот, тяло и прехрана, учение и възпитание на идното поколение.
Преди всичко останало бракът трябва да е от полза за онези, които са се свързали в брачен съюз!
Заради вас самите нека е сключен бракът ви, - а детето нека стане за вас: залог за изплащане на дълга ви към бъдещето! —
Всекичасно на тази земя се раждат ора, но и днес, както в дните на дълбоката древност, чувствителният човек е изправен тук пред една мистерия. . .
Наистина новият човек идва на този свят досущ като животното, когато то се откъсва от майчината утроба, подготвила земното му тяло.
Но и най-притъпената чувствителност се пробужда за миг от своето оцепенение, щом се изправи пред вечно новото чудо, щом види, че същество от неговия род идва на бял свят, и чуе първия му вик. —
Твърде скоро новодошлото се разкрива като свое собствено съзнание и човекът с удивление вижда пред себе си една нова воля, която - макар и наглед произлязла само от него - търси да утвърди единс-твено себе си, колкото и глупави да из-глеждат средствата, използвани от нея, за да се наложи в заобикалящия я свят. —
Накрая човекът е принуден да признае, че това все пак са единствено подходящите средства, понеже те винаги съответс-тват точно на силите, които е овладяло новото живо същество. -
Всяка нова година от живота му носи нови прояви на тази воля, нови средства, за да се утвърди тя тук, и накрая пред нас застава един човек като нас, който често пъти ни заставя да признаем, че са му подвластни такива духовни сили, каквито ние напразно бихме се опитвали да овладеем някога. . .
Чудото се подновява без край, стига да се вгледаме веднъж внимателно в едно от звената на тази верига, и всеки нов цикъл раждания твори нови чудеса, пред които човек често стои озадачен, защото е неспособен да разгадае това, което - за добро или за лошо - е станало тук.---
И ти не би могъл да решиш никога загадката, надничаща от детските очи, ако не осъзнаеш ясно, че тук пред теб стои едно съвършено ново същество.---
Ти твърде много търсиш себе си в своето дете, твърде много се подвеждаш от физическите прилики, които откриват очите ти, виждаш себе си и своята природа в дарбите или недостатъците на детето си и си склонен да прехвърляш всичко това върху духовното същество, което ти се доверява в твоето дете.
Вярно е, че земната дреха, в която детето ти е облечено при идването си на този свят, е изградена от твоята кръв, от твоите клетки, и че ти му предаваш по плът едно наследство от векове. -
Заедно с него детето ти получава немалко сили на нашата земя, наричани от теб “духовни”, защото още не знаеш какво изобилие от съкровено тайнствени сили крие това земно тяло, а единс-твено тези сили са носители на онези черти, които постоянно те подвеждат да припознаваш твърде много самия себе си в своето дете.---