В това земно тяло, учейки се да свири на неговите най-неуловими сили като на арфа, живее нещо, което не е от тази земя.
Това “нещо” те гледа из очите на детето ти и търси в теб същото “нещо”, което може и да е станало господар в твоето тяло, но най-често се оказва надмогнато и оковано от силите на тялото. —
Това “нещо” е Човекът на чистия Дух, който се обединява тук със земно-човешкото животно в една от най-нисшите форми на своето проявление и който намира на земята “спасение” само ако надвие това “животно”. —
Той не е “наследство”, което твоето дете дължи на теб, колкото и да ти е задължено то за унаследените форми на своите мозъчни гънки!
Той произлиза от същите високи сфери, както духовният Човек у тебе, в когото може би не си още познал себе си, а е възможно и до такава степен да си го потиснал чрез присъщите на своето тяло сили, че не долавяш вече и следа от неговото съществуване и отъждествяваш вътрешно себе си само с онези фини телесни сили, които у повечето земни хора са заели мястото на духовното им съзнание. -
От очите на твоето дете той се взира изпитателно в лицето ти, макар тези очи да не са станали още напълно овладян от него инструмент, и търси дали няма да намери тук, на земята, някой себеподобен, който да не е окован. . .
В случая имаш всички основания да изпитваш благоговение пред собственото си дете, доколкото духовният Човек в теб не е станал пълен господар и повелител на ефирните сили на твоето тяло, защото от очите на детето ти той те гледа все още изначално чист. -
В твоите ръце е поверена сега неговата съдба. -
Едва ли не само от теб зависи дали този духовен Човек - който (ако тук не е налице някое от споменатите вече на друго място редки изключения) никога преди не е живял на тази земя, който никога няма да се върне на нея и който се появява по неповторим начин във всеки нов човек - ще се научи сега свободно да владее в твоето дете предаденото му от теб телесно наследство. -
Ако си дотолкова безумно влюбен в себе си и в своята природа, че си склонен да виждаш и в своето дете само себе си и собствения си род, едва ли ще направиш така, че новият духовен Човек, който ти се е доверил, да стане господар на всичко, което трябва да се научи да владее. . .
Космичните закони обаче не ти дават никакво право да превръщаш детето си просто в огледало на самия себе си, за-щото най-святото и най-възвишеното, което се проявява в това същество, стои неизмеримо по-високо от всичко значимо, получено от теб като наследство на плътта. . .
Но и това не е всичко, тъй като тези два елемента не могат да се съчетаят без душевни сили от дълбоката древност, които не са се разгърнали напълно и се стремят сега към пълно проявление в твоето дете!---
И тези сили не са му наследство от теб!
Кои в това отношение са “предците” на твоето дете, ще можеш да откриеш едва когато духовният Човек стане до такава степен пълновластен господар в тебе, че се отъждестви съзнателно с теб и те научи да “виждаш” онова, което никое земно око не може да види. —
Нямаш право да приписваш на собственото си кръвно наследство душевните сили на детето, ако те крият в себе си големи заложби! - Нямаш право да потискаш, а още по-малко да заробваш душевните сили на детето, ако те не отговарят на твоите желания! —
Правата, които са ти дадени според космичните закони по отношение на твоето дете, са тясно ограничени.
Ти имаш единствено правата на домакин, комуто един висок гост е оказал честта да се довери на неговата закрила, при което гостът е в такова положение, че не би могъл сам да се защитава.---
Всяко “възпитание” на твоето дете тряб-ва да се основава на това разбиране, в противен случай въпреки добрите си намерения ще постъпваш лошо, независимо че си очаквал най-доброто! —
Доверил ти се е един духовен Човек, комуто ти си подготвил само тялото, за да му служи като обиталище на земята. -
Той е донесъл сам своите съкровища тук, а не ги е взел от тебе. —
От теб той очаква единствено закрила и храна, а също и да му помогнеш да си намери в дадения му от тебе дом слугите, от които се нуждае, за да упражнява своето господство тук, на тази земя. —
Добре зная, че думите ми няма да прозвучат приятно за ушите на мнозина, които си приписват едва ли не “право
на живот и смърт” върху своето дете.
А и немалко хора, посветили се на “възпитанието”, ще захвърлят тази книга, преизпълнени със “справедлив гняв”. -
Нека не забравят колко добре ми е известно, че детето, което те рябва да “възпитават” и напътстват, е в повечето случаи вече до дъно покварено от “родител-ската дисциплина”.---