Тук аз се обръщам на първо място само към онези, които са дали кръв и живот на детето, и говоря за такова дете, на което още не е отнето изначално даденото му право заради криворазбрани “родителски права” и което не е още прибегнало към отмъщение - неизбежното защитно средство на всяко дете, духовният Човек у което е потиснат по вина на неговите родители, а душевните му сили - заставени да робуват на кръвното
наследство.
Твоето дете може да ти бъде мъдър учител, ако внимателно следиш колко настойчиво чистият духовен Човек се опитва да проникне през всички дадени му от теб телесни обвивки.--
Детето ти може да се окаже далеч по-възрастно от самия тебе благодарение на онези душевни сили от най-дълбока древност, които наново се свързват в него, стремейки се да стигнат до трайно единение с помощта на един човешки ДУХ. -
Не можеш да очакваш детето ти да те почита, ако то стои много по-високо от теб. . .
Не си мисли, че можеш безнаказано да натрапиш на детето си удобните за теб духовни окови само защото като човек то не знае още нищо за себе си и за своето достойнство! -
В твоето дете има нещо, за което нищо не остава скрито! —
Много по-точно, отколкото ти се ще да вярваш, то запечатва завинаги всеки поглед и всяка дума, и макар да е принудено да се покорява външно на волята ти, ако тази принуда се превърне в нещо повече от закрила, победеният в края на краищата ще се окажеш ти.
По-голямата сила на ръката ти не ти дава никакво право да отклоняваш чрез насилие от собствения му път и да тласкаш в избраната от теб посока едно същество, на което си предал - в определена от тебе форма - само телесния живот. —
С неумолима справедливост законът на Духа съумява в края на краищата да се наложи. —
Съгрешил ли си, не бива да се чудиш, когато един ден вината ти неумолимо излезе наяве. -
Колкото по-грижовно и внимателно се отнасяш към искрата Божия, която ти се доверява в твоето дете, толкова по-ясно ще долавяш отново Божията искра и е самия себе си, а един ден може и наистина да я намериш благодарение на детето.---
Тогава ще почувстваш какво е имал някога предвид божественият Учител с често повтаряните думи, че всеки, който иска да постигне в себе си “царството небесно”, трябва първо да стане като ‘децата’’.
Не за “възпитанието”, парите и знанията, които даваш на детето си, ще ти бъде то един ден признателно, - само това, че си му помогнал да стане онзи човек, който е искал да прояви духовната си природа в него, ще ти спечели неговата благодарност. -
В едно и също семейство често има много деца, които биват необмислено третирани като растения от един и същи вид, защото са “братя и сестри” по кръв, макар духовно “зрящият” нерядко да открива тук по-големи различия, отколкото се срещат между народи от съвсем различни раси. —
Не само духовният Човек се проявява във всяко дете неповторим и различен от всяко друго дете на този земен свят, - но и душевните сили, които се струпват като кристали около всеки такъв духовен център, образуват всеки път съвършено нови форми, а се случва и да са били подложени на предварително формиране в течение на много човешки поколения.---
В едно дете може да действат душевни сили, които са се формирали навремето от волеви импулс, принадлежал на човек от далечни страни. . .
В друго дете може би действат душевни сили, дължащ и първоначалното си формиране на човек, който е живял на тази земя преди още да са били положени основите на пирамидите. . .
В трето пък душевните сили са били може би формирани от човек, който е бил насилствено принуден да напусне този свят или е умрял като мъченик за своите убеждения. . .
В колибата на сиромах може да се роди дете, чиито душевни сили са били някога формирани на царски престол, а в детето на богаташ може да напират към развитие душевни сили, формирани навремето от импулса на скитник. . .
Децата на една и съща родителска двойка също може да носят в себе си всички тези комплекси от форми, образували се от душевните сили под въздействието на импулси от отдавна забравени поколения, и то във всички възможни оттенъци. . .
Твоя задача ще бъде не да възпрепятстваш чрез “желязна дисциплина” и външно насилие проявлението на формите от душевни сили, възприемани от теб като породени от лоши импулси, тъй като постигнатото по този начин си остава винаги илюзорно дори ако твоето дете, издигнало се по-късно до завидно положение, направи така, че да бъде външно забравено нещо, което то въпреки всичко продължава да носи е себе си. —
Твоя задача ще бъде по-скоро да пренасочиш тези душевни сили, за да могат
128