Никога от “всеобщото право на глас” няма да се роди закон, който да превъзхожда мъдрите и възвишени закони, дадени някога на света от велики “царе”.
Винаги малцина само ще са надарените от природата с таланта и силата да внасят ред в безредието и да ръководят това, което без ръководство би останало безплодно и за себе си, и за другите. —
Още по-рядко ще се срещат онези, на които природата е дала още в люлката правото да властват, - да властват над всичко, което не може и не иска самГ да се владее. -
Във всички светове на Космоса, все едно дали са достъпни за физическите или за духовните сетива, цари системата на “йерархия”, цари подчиненост и “над-чиненост”, и толкова
по-малък става броят на действащите сили, колкото по-надалеч се простират властта и действието им.---
Общественият живот на земния човек е също подвластен на този закон и всеки произвол, опитващ се, макар и най-доб-ронамерено, да създаде “равенство”, е поначало сам по себе си обречен и следва изпълнения с разочарования път, отреден от природата на всяка човешка мъдрост, която не е още осъзнала нейния закон, или пък го пренебрегва, ако го е осъзнала. -
Във всеки вид обществен живот на земните хора може, в съответствие с естествения закон, да се изгради йерархия и степенност, а ако липсва съзнателен стремеж към нейното изграждане, природата сама изгражда онова, което J е присъщо, колкото и голям да е тогава броят на жертвите, изисквани от железния закон. . .
Нищо не може да бъде заобиколено, нищо не може да бъде постигнато по друг начин там, където властва всеобщият, космичен закон. -
Ала не това, че някой е роден в царски дворец, прави от него “цар”, и цялата мъдрост на философа, изпълнен с желанието да види хората щастливи под свое ръководство, няма да го превърне в “държавен водач”.
Мистичната сила, която наистина създава “царе”, може да се съхрани векове наред в един род; - но тя неизбежно угасва, щом импулсите, заложили някога “царственото” в нея, са се осъществили напълно в живот и дело, и никакво оръжие на света не е тогава в състояние да замени така угасналото с друга власт, продължавайки да крепи едно външно “царуване”. . .
Но не всеки “цар”, когото неговата страна е загубила, е престанал поради това да носи хермелина на царете, — и обратното, не един царски трон е бил съборен от враг на “царската” власт, който изобщо не е подозирал, че самият той е бил “цар”, само че неоткрит от своята страна.---
Простимо е да се вярва в някакво “развитие” на формите на държавно устройство, тъй като човешкото око е премного склонно да смята непосредствено заобикалящия го свят за “Света” изобщо, а и за човека не е никак лесно да погледне на обозримите за него времеви периоди като на “секунди от Вечността”.--
Малцината на тази земя, чието зрително поле стига по-надалеч в пространс-твото и времето, са принудени, въпреки многобройните привидни доводи против, да признаят пред себе си, че всичко, което човекът на земята смята за “развитие” по отношение на “държавното устройство”, е само суетна заблуда, че и след хилядолетия човечеството ще се обезкръвява в същите борби за надмощие на едни или други, както и днес или преди хиляди години, когато са залязвали цивилизации, чиито отломки никой изследовател не е още изровил. . .
Ту “народът” ще става жертва на илюзията, че може да бъде “владетел” и да владее самия себе си -“владетеля”, - ту царе, у които няма нищо от истинската “царственост” и нейната мистична сила, ще се опитват да запазят с оръжие трона, който не им се полага, и съдбата все ще взема различна страна, докато последните хора на тази земя - освен ако духовно прозрение не ги все пак възпре - не се избият помежду си, понеже и последно-
то животно ще е заклано, и последното растение - отдавна загинало сред пясъци и ледове, - защото тази планета трябва един ден да изстине и едва една нова космична ера ще види вечното “спасение” на земния човек.---
Горко на “последните човеци”, защото тогава легендата за Каин и Авел ще претърпи хилядократно повторение, ако земният човек не се опомни преди това и не осъзнае, че всяко “Ти” е един “Аз”, който иска да намери себе си в него. —
Всеки от малцината, за които необятните простори на времето и пространството са ясно просветлени от Духа и от високо духовно “преливане”, споделя мое-то желание: - да можеше поне един от копнеещите да осигурят през днешните и идните дни трайно щастие на този земен свят да зърне това, което ние, премалцината, почти угаснали от мъка по другите, трябва да се научим тъй ясно да виждаме! —