И наистина: изразът“образ и подобие Божие” би бил най-смехотворна глупост, ако изреклият ги за първи път е имал
предвид единствено “човека” на земята!
Тези слова е могъл да изрече само глупец, - или пък - истински мъдрец, комуто се е разкрило познанието за всеобхватната същност на Човека.---
Какво трябва да включва понятието “Човек”, за да вмести действително в себе си Човека, а не само една от безбройните му проявни форми в духовния и във физическисетивно възприемаемия Космос, ще научиш сега от тази “Книга за Човека”.
Вярвам, че няма да се надсмиваш вече на думите на мъдреца, щом осъзнаеш в себе си какво имам да ти кажа. . .
Тогава ще разбереш какво означават старозаветните слова: «И сътвори Бог човека по свой образ, по Божий образ го сътвори.» —
Тогава няма да търсиш вече “прачо-века”на тази планета, - ще осъзнаеш, че онова, което досега си наричал така, е по-правилно да се назове праисторическо животно, от което е произлязло по-високоразвитото животно, служещо днес само като носител и оръдие на Човека, за да може той по този начин да се изживее във физическия свят. -
Няма вече и да се “отчайваш от човека”, защото всичко, което ти се е струвало досега “достойно за презрение”, “дребно” и “жалко” в съществото, носещо на земята името “човек”, ще стане разбираемо за теб като естествено необходимо - понеже е присъщо на животинската природа -проявление на земното животно, което истинският Човек се стреми да използва тук като средство за себеосъществ-ление, - но което често пъти му оказва по-силна съпротива, отколкото той е в състояние да превъзмогне във физическия свят.
Други неща пък ще се научиш да разбираш като “явления на триенето”, неизбежни при взаимодействието на толкова разнородни сили.
Няма никога вече да мечтаеш и за някакъв “рай на земята”, защото ще си осъзнал, че животното, което трябва да служи на Човека в този материален свят, не би могло никога да намери тук своя “рай”, - но че истинският “Човек” е имал отдавна вече своя Рай, преди сам да се сгромоляса в царството на физическото съзидание, където “човекът-животно” трябва да му заеме собствените си сили, за да може той отново да намери пътя към изгубения Рай. . .
Блажен си, ако след като се запознаеш с текстовете, които сега ти предоставям, стигнеш до собствено, вътрешно про-зре-ние, че и ти си един Човек от вечната Родина на Човека, а не само онова виеше животно, с което се чувстваш тъй тясно обвързан, та едва ли досега си съзнавал колко чуждо и противостоящо е то за теб!
Блажен си, ако се възправиш тогава с пълна сила, устремен занапред единствено към най-възвишеното в себе си, - защото твърде дълго вече си се ровил в най-тинестите си низини, - твърде често ръцете ти са бъркали в неведоми, мочурливи бездни, без да могат да намерят там онова, което им се е струвало, че напипват! —
Искам да те видя изпълнен с упование в себе си!
Не би могъл вече сам себе си да пре-
зираш, щом - макар и само смътно -почувстваш, че в теб няма нищо за презиране освен онова, което ти самият правиш достойно за презрение чрез погрешно тълкуване!---
От този ден нататък ти няма вече да се принизяваш до пошлото! -
От този ден нататък няма вече да се стремиш към низкото в себе си! -
Така ти ще “надигнеш глава”- нагоре и надалеч от лепкавата глина на утъп-каните делнични пътища!
Със свободна крачка ще заизкачваш
МИСТЕРИЯТА: “МЪЖ И ЖЕНА”
18
скалистата пътека, която те води навътре в теб, към твоите белоснежни върхове!
Там ти ще срещнеш тогава самия себе си като “Човек” в Родината на Човека.---
Във вечната Първооснова: в Духа, който вечно възсъздава себе си, а в себе си - и всичко съществуващо, - дълбоко скрита в извора на всяко битие и проявление, - се корени мистерията “Мъж и Жена”. . .
Издигайки мостове за земното позна-
ние, ние говорим за “чистия Дух” като за “абсолютно Битие”, при все че такова “абсолютно Битие” във вечен покой, обособено и затворено в себе си, никога не е имало, няма и не би могло да има.
Ако някой поставя знак за равенство между подобно провизорно понятие и Действителността, той се е предоверил на своето мислене и е още твърде далеч от съзнанието, че мисловните умозаключения стигат само до границата на онези представи, които са все още подвластни на законите, управляващи мисленето.
Действителността на чистия Дух обаче е сама на себе си “закон” и остава недостъпна за всякакви логическо-мисловни зак-лючения! —
Обхващайки самия себе си в себе си, “чистият Дух”се намира от веки во веки в състояние на самосътворяване, - за-
чевайки и раждайки себе си, - защото чистият Дух е: “Мъж и Жена”. -