Той сигурно би се вцепенил от ужас и с дълбок срам в сърцето би прогонил в най-дълбоките недра на душата си своите мечти за бъдещето, и никога вече не би търсил на тази земя това, което неговият дух му сочи и което той в измамната си заблуда вярва, че може да съгради тук, на малката космическа прашинка, наречена “Земя”. —
Мечтите на тези утописти са въпреки всичко изпълнени с истина, само че щастието, което те желаят на човечеството, не може никога да се постигне на земята, не може да се осъществи със земни средства, - то изобщо не е отредено на земния човек, такъв, какъвто те си го пред-ставят в своите блянове.---
Нека затова потърсим едно друго “ново човечество” - човечество, което, макар да живее на земята и да се радва, доколкото е възможно, на земния живот, отдавна вече не е само “от този свят”! -
Трябва да поведем човека към един по-дълбок извор на щастие - извор, който блика по-обилно, ако искаме да помогнем наистина по братски на онези заслепени от илюзията за земно щастие “приятели на човешкия род”. -
Трябва да ги избавим от тях самите и от техните мечти, за да направим действително полезна за човечеството истината, която те смътно долавят, но после я затлачват в безплодни мисловни пос-троения.---
Вярно е, че не е в рамките на възможното един истински справедлив човек да въведе някога справедливост за всички, но всеки индивид може да се стреми да постъпва правдиво, помагайки с това да се компенсира онази воля за неправди-вост, която дори божествени сили не мо-
гат да изкоренят от нашия земен свят. -
“Щастието на човечеството” е щастие на индивида и е постижимо единствено в душата на всеки отделен човек. -
“Новото човечество”, което може да се появи един ден на тази земя, няма в никой случай да очаква вече щастието си отвън. - То ще осъзнае, че нещата
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
148
от този външен свят са само това, което ние правим от тях, и че те могат да определят нашето поведение само дотолкова, доколкото им позволяваме да го определят. . .
Вътрешният свят на индивида трябва да стане свят на умиротворение и чисто щастие и само в него човекът на земята може да намери истинско щастие.---
Как да се открие това щастие на индивида, е посочено в учението, изложено в тези книги.
Който веднъж е разбрал, че целият живот в нашия външен свят е само свидетелство за действието на невидими сили, той никога не би отрекъл, че следването на моите напътствия може да направи далеч по-щастлив и живота във външния свят. —
Отвътре трябва да покълне всичко, което може да донесе истинско щастие във външния земен живот. -
Навън е само царството на действие на силите, които се коренят единствено в най-съкровените глъбини на душата.
Който се опитва да внася подобрения тук, във външното, ще пожъне само привидни успехи, ще ощастливи единствено мига и твърде скоро постигнатото от него неминуемо ще рухне, понеже му липсват подхранващите корени, способни да го запазят във външния свят. —
Дано тази “Книга за Човека” отвори очите на мнозина, които, изпълнени с най-добри намерения, продължават и сега да пилеят своите сили, защото се надяват да постигнат “щастието на човечеството” във външния свят!
Дано тези, които днес от сутрин до вечер се озъртат за спасение и помощ отвън, стигнат най-сетне до вътрешно прозрение!
Само ако вглеждането навътре измести взирането навън, ще може съществуването на човечеството и във външния свят да се изпълни с човешко достойнство.---
Едва тогава ще станат постижими някои “блянове за бъдещето”, които поради използваните до днес средства рискуват само да се разсеят като дим и мъгла. -
“Старото човечество”знаеше как да насили външния свят да му служи, но тъй като може да “насилва” само отвън, то рискува да стане жертва на силите, отприщени от самото него, за да му служат. -
“Новото човечество” няма вече да насилва отвън онова, което ще се научи да направлява с много по-голяма полза отвътре. —
Във всеки индивид от “новото човечество” ще се разкрият сили, засенчващи всичко, което човекът от “старото човечество” с възхищение и гордост е смятал за “духовно завоевание”, без да осъзнава дълбоко в себе си, че с никакво мислене не може да се постигне “Духът”, който, действайки като силата на мълнията, изпълва целия свят, така че човекът никога не ще успее да го накара да му служи чрез силата на мисълта, нито чрез външни механични средства, и който се надсмива на карикатурата, противопоставена на неговата Действителност от “духа” на не един “мислител”.---