Далеч от всякакви илюзии, аз много добре зная, че истинският Дух не ще може да се покаже нито днес, нито утре навсякъде, тъй като старото човечество систематично е засипвало всички кладенци, през които съвременният човек би могъл да стигне в себе си до недрата, където ромонят изворите на всяко “ставане”.
Някой ден обаче тези извори отново ще станат достъпни и тези, които ще могат тогава да черпят от тях, ще бъдат в състояние да постигнат със силата на дейс-твителния Дух много неща, към които днес напразно се стремят мозъците въпреки пълното напрягане на мисловния им капацитет.
Ала и тогава тази земя не ще се превърне в “рай” и неовладени сили ще държат винаги в окови повечето хора. —
“Новото човечество” ще бъде царство на избраните и призваните, - още днес отделни хора са на път да положат в себе си основите на това царство.
Възможно е наистина още настоящото поколение да стане свидетел на първите негови наченки, - но сигурно е, че децата на нашите деца ще знаят един ден за неговите сили, както ние днес познаваме онези сили, за които човекът от старото човечество е вярвал, че ги е из-тръгнал от природата, защото е съумял да ги накара с хитрост, отвън, да му служат.
Свещените книги на древността обаче с право възвестяват едно царство на “Синовете на Светлината” и едно царство на “синовете на тоя свят”, света на неуравновесимите външни сили, и един истински зналец е казал: “Синовете на тоя свят са по своему по-досетливи от синовете на Светлината!” —
Желателно би било и “Синовете на Светлината” да станат по своему “по-досетливи” и да развалят “магията”, в плен на която ги държат “синовете на тоя свят”\
Съпроводихме дотук Човека по всичките му пътища.
Видяхме го в неговото начало, когато е живял още в божествено състояние, и видяхме “падението” му от високата Сияйност.
Видяхме как се е съединил с животното и как в това самоналожено изгнание се мъчи да постигне отново изначалното си щастие.
Придружихме го по пътищата на заблудата и по пътя към Истината и се убедихме, че тази земя не може да стане
Родина на Човека и че истинни са били словата, изречени навремето от един мъдрец: —
“Всяка твар очаква да бъде спасена от Синовете Божии!” -
Самият ти, към когото се обръщам тук, - самият ти си Човек и можеш да станеш “спасител на всяка твар”, да станеш “Син Божий”, един от “Синовете на Светлината”.--
Можеш наистина, ако това те задоволява, да намериш скудните си радости и като “син на тоя свят”, като пленник на външните неща.
Всяко решение в тази насока зависи единствено и само от тебе и нищо не може да се противопостави на твоята воля, след като си взел веднъж своето решение. -
Ала тъкмо това решение е сякаш толкова трудно и мъчително за теб. -
Ти би желал наистина да се насочиш към върховната Цел, но не я искаш с твърда воля. . .
Ако можеше да устремиш волята си към нея, блаженството на решилия се би те изтръгнало с ликуващ възглас от всяко съмнение.---
Голям грях са извършили към теб онези, които са ти описвали пътя към Светлината като път на отречението и непрестанните лишения, защото така те са парализирали от ужас волята ти, приковавайки я към земята. -
От моите думи сега виждаш, че си бил погрешно съветван и че пътят ти към Светлината няма защо да ти пречи да береш цветята и сочните плодове, растящи край него.
Нещо повече дори - ти ще се научиш да обичаш истински живота на тази земя едва когато почувстваш, че вече вървиш по своя път към Светлината.
Пътят ти към Светлината е твоят път към самия тебе и - към твоя Бог, който е скрит в теб.
Говоря за “живия Бог”, а не за “Бога” на някакви идолопоклонници. -
Твърде лесно е да се намери “живият Бог”, ако смело му се довериш, преди още да го познаваш, но той ще се отдалечава толкова повече от теб, колкото по-страхливо търсиш първо “доказателства”, дали наистина съществува и дали ще намериш в себе си сили да се доближиш до него. . .
ПОСЛЕДЕН УРОК!
160
Колкото повече се отдалечаваш по то-зи начин от него, толкова повече ще ти се изплъзва той и така ти ще станеш плячка на същия онзи външен свят, над който би могъл да властваш, ако беше съзнателно съединен със своя Бог. —
Само съответният акт на съзнанието ще ти даде ключа, с който можеш да отвориш всички порти, водещи към пазената в най-дълбока тайна мъдрост. . .
Дори тук, в нашия свят, ти живееш единствено в онази сфера, която твоето себе-познание ти разбулва, - и мнозина от живеещите на едно и също място имат съвсем различно съзнание за самите себе си в твърде разнообразните светове на преживяване, съдържащи се