А “Мъжът и Жената” в Духа зачеват и раждат по-нататък - без начало - без край - от изначалното си самопроявле-ние Човека на чистия Дух, зачеват го и го раждат “по свой образ и подобие”, -като “Мъж и Жена”, съединени в изначалното единство на двуполюсното същество. . .
Всяко явление: - всички слънца и све-тове и в духовния, и във физическисе-тивно възприемаемия Космос, - всичко, всичко е “творение” на този заченат от Духа чисто духовен “Човек”, доколкото то е “явление”, - ето защо това творение е също така свидетелство за “Мъжа и Жената” във вечния Дух. -
Този първи “Човек” на чистия Дух се зачева и ражда е безкрайна численост, - в безкрайнократна индивидуализация
- от Мъжа и Жената в Духа, като всеки индивид е вечно творящ: - вечно зачеващ и раждащ в себе си, - защото той “е” само дотолкова, доколкото се проявява във вечното зачеване и раждане като “Мъж и Жена”: - като мъжко-женска поляризирана сила.
Той всъщност зачева и ражда “самия себе си”, битие от своето битие, само че, така да се каже, в “по-плътна”, по-бледо-зрачна форма, докато накрая, стигнал вече много далеч във възсъздаването си от изначалното Битие, не се самосът-вори в определена духовна “плътност” като “явление”, раждайки от себе си всички светове, които се разкриват като явление.
Безкрайнократно е и “проявлението” на Човека на Вечността е неговото про-явно творение и всяко едно от излъчваните от него проявления зачева и ражда на свой ред следващата по-
нискостояща проявна форма.
Има стъпала на “Човека” в духовния Космос, та дори и в Космоса на физическите проявни светове, които на про-явния човек на тази земя биха се сторили - ако беше способен да ги възприеме - по-високостоящи и от Бог.
А едно от най-ниските стъпала на проявлението на “Човека” е самият земен човек.
В него първородният Човек на чистия Дух се е свързал с едно от най-несво-бодните същества на своето проявно творение: - с животното.
Тук, в земното животно, Човекът на Духа е загубил съзнанието за самия себе си и се усеща вече само в трептенията на земните клетки със съзнанието на едно по-високоразвито животно, -съзнание, получаващо благодарение на
няколко слаби лъча от истинската човешка същност в Духа все още онова прояснение, което издига
земночовешкото себеусещане над съзнанието на другите земни животни.
“Човекът” би се загубил в животното, ако не беше получил на земята своето наследство от Първозачатието, така че да може да му бъде дадена отново сила да приеме в себе си сияйния, образуван изцяло от Светлина кристал на чистия Дух, който той тогава открива у себе си като “свой Бог”.
Както строителят на кладенец не се спуска в дълбочината на шахтата, без да е завързал на сигурно място въжето, по което отново да се върне на бял свят, така и Човекът на Духа не се е спуснал в своето проявно творение без непрестанната осигуровка на своето понататъшно възсъздаване чрез “сребърната нишка” от сияйни сили, бликащи от Първозачатието му в чистия Дух.
Само с помощта на силите, които вслед-ствие на тази връзка стигат от най-далечни висини до него чак тук, на земята, за земния човек е възможно да се съедини в себе си със своя Бог и в него да се извиси от мрака на нощта до сияйна Светлина.
Съзнаващ своята висока осигуреност, след като неговият Бог се е “родил” веднъж в него, той може вече да се спусне без риск и в най-дълбоките бездни, които би му отредил земният жребий. . .
Ала повечето земни хора живеят все още в човека-животно на земята без Бог дори да се кланят на някакъв Бог, измислен от тях извън този свят.
Те още търсят своите предци от дълбоката древност само на тази планета, без изобщо да знаят, че цялата Вселена е на Човека, че “първобитните хора”, чиито следи се откриват до ден днешен на земята, са просто техни земни предци “по майчина линия”, докато предците им “по бащина линия” - оплождащият елемент - могат да бъдат намерени единствено в се-ленията на Духа.
Освобождаването на духовния Човек от веригите, в които той се е самооковал като земен човек, може обаче да настъпи едва когато той най-после отново осъзнае себе си просто като една от хилядите проявни форми на “Човека” и се откаже от заблудата, че само той - такъв, ка-къвто се вижда тук, на тази малка планета - е истинският “Човек” като единствена форма на изява на Човека. -
Словата на свещените писания от дълбоката древност са гибелни за вярващите в тях, докато човекът на земята отнася всичко, казано за “Човека” в тези мъдри вестителства, само към себе си: - само към проявната форма на Човека върху тази земя. -
Нагоре трябва да обърне поглед той, - но не към някакъв Бог извън света, съществуващ във въображението му някъде високо над облаците, а “нагоре” към самия себе си в своите по-висши проявни форми, - “нагоре” към своето Начало, към чистия Дух, който иска отново да из