кристализира в него като “негов Бог”! -
Но на земния човек му е трудно да открие и истинския си “жив” Бог, - защо-то е свикнал да вижда в своя Бог само “Мъ-жа”, докато неговият “жив Бог” е: -“Мъж и Жена”. -
Спасение земният човек ще постигне само ако и “Жената” в неговия Бог проговори отново на съзнанието му.
“Вечно женственото ни възвисява”. -
Това, че той вижда в своя въображаем Бог само “Мъжа”, е грях, то е отвръщане от силите на изначално поисканото Битие: - оплитане в копнеещата за оплождане женственост на неговото същество, -отказ от мъжествено-активното в самия него. -
Дисхармония възниква по необходимост навред, където “мъжкото” и “женското” в Космоса не действат е единство.
Наричай спокойно “Мъжа и Жената” и с други имена!
Това са все двата противоположни полюса, които в своето единение творят Живот!
Положително и отрицателно, активно и пасивно, оплождащо и раждащо, даващо и получаващо, отблъскващо и привличащо, задвижващо и задвижвано.
И всичко това е свързано във вечен кръговрат, така както земната жена става майка на мъжа, а мъжът - баща на жената. -
И както в духовния, така и във физи-чес/шсетивния Космос няма нито една структура, нито едно същество: - нищо дори привидно “чисто мъжествено” или “чисто женствено”, - в което да не се намират едновременно “Мъжът и Жената”, съчетани наистина в хиляди различни съотношения.
Без остатък би се “разпаднал” всеки “атом” дори, ако в него не действаха, непрекъснато зачевайки и раждайки, “Мъжът и Жената”.
Както и да нарича изследователят потенциите, открити от него в най-малката частица на “материята”: - това винаги са форми на изначално съществуващите сили “Мъж и Жена”. -
А и своя “жив” Бог ти би могъл да се надяваш да намериш в себе си едва ко-гато го потърсиш вътрешно така, както един-ствено може да бъде намерен: -като “Мъж и Жена”, - само ако по такъв начин го “търсиш”, стараейки се да го почувстваш, той ще смогне да се формира в теб от Мъжкото и Женското начало като онзи изграден изцяло от Светлина “кристал”, който тогава ще обедини двата полюса на твоето собствено битие в своята двуполюсна същност. -
Висока помощ от твоята духовна Родина ще ти бъде предоставена, ако наистина търсиш по този начин. . .
На тази земя живее невидим Един, който е, какъвто винаги е бил: - един от бащиното Празачатие - от майчиното Раждане в чистия Дух, - един чист духовен Човек на най-висшето Битие във вечно бликащия Извор на божествено-духовния Живот.
Един от онези, които “Мъжът и Жената” в Духа зачеват и раждат “по свой образ и подобие”! -
Ала на тази планета живеят и други невидими “Човеци”: “Човеци”, които са по-нататъшно възсъздаване на прасът-ворените, - и като такива са “обвързани” наистина със собственото си проявно творение в невидимото, но въпреки това пребивават във “високата Сияйност”, -защото не са претърпели “падение” от Светлината и Сияйността, за разлика от видимия прозвен човек.
Съзнавайки тежката неволя на човека в неговата земна проявна форма, те се опитват да го спасят, стига той наистина да иска да бъде спасен.
Те самите пък действат под духовното ръководство на онзи невидим прасът-ворен Човек, който направлява всичко духовно на тази планета.
Този невидим кръг от духовни помагачи, действащ под върховно духовно-човешко ръководство, е намирал винаги все но-ви и нови земни хора, които е успявал да усъвършенства, превръщайки ги в оръдия на пламенната си воля да помага, - в дейни Майстори на най-висшето земно-духовно познание: - в съратници на своето помагащо дело, тъй като те са се обрекли да му сътрудничат още преди въплъщението си в земно тяло.
По този “мост”, безусловно необходим му, за да стигане до опипом търсещите в мрака на тази земя, е минавал и минава във всички времена вечният истински “Човек” на Първозачатието в Духа отново към възсъздаваното по-нататък от самия него, паднало творение от най-отдалечения от Светлината вид: - към земния човек, - търсейки кого би могъл да вдигне и да поведе обратно към Светлината. —
Фактът, че толкова много земни човеци търсят, а толкова малко от тях намират, се дължи на това, че почти всички търсещи полагат усилия е погрешна посока и така затъват все по-дълбоко в мрака. . .
Всяка сила действа в онази посока, е която е била тласната.
А земният човек, у когото “животното”, носещо Човека, е взело до такава степен превес, че той смята земноживотин-ското в себе си за своя същност и дори го отъждествява със самия себе си, търси навън онова, което би могъл да намери само вътре в себе