Сега засега обаче трябва да търсиш само в себе си!
Преди всичко трябва да започнеш с това, когато се обръщаш към себе си с “Аз”, да зовеш вече не само по-високо-развитото животно, но и вечния “Човек”!--
“Мъжа и жената” трябва да търсиш във всичко, което е във и над тебе! -
Мъж ли си или жена, - винаги знай, че ти от веки си се самоопределил полярно и че тази полярна определеност не може во веки да се промени, - но винаги се стреми в себе си към своя про-
тивоположен полюс.
Твоето духовно мъжествено начало не бива да се опитва да потиска духовно женственото в теб, както и духовно женствената ти същност не бива да отрича духовно мъжественото в теб!
Само така ти ще се съединиш един ден отново и в Духа със своя изначален противополюс в същото духовно единение, което ви е свързвало в единство преди раздялата, настъпила неизбежно поради “падението” от високата Сияйност. . .
Търси правилно - така, както все те уча да търсиш, - и един ден ще намериш себе си като “Човек на “Вечността”!
В него - е себе си - ще се изкачиш по всички междинни стъпала, съединен със своя “жив” Бог, до изначалното състояние на своето първозаченато Битие, изоставено от твоето съзнание единст-
вено поради собствения ти волеви избор: - от Дух заченато, в Духа родено, - добило вечен Живот от “Мъжа и Жената” в Духа!---
Не всеки земен човек стига още по време на този обвързан с животното живот до съзнание в света на чистия, субстанциален Дух.
Премалцина се пробуждат още през земния си живот осъзнати в духовната сфера на земята.
Всички обаче могат още тук и през отредените им земни дни да намерят
ПЪТЯТ НА ЖЕНАТА
44
в самите себе си своя вечен Живот!
Всички ще трябва един ден да се научат да намират в себе си този вечен Живот дори да не са го намерили още при раздялата си с външния земен свят. —
Не ще можеш да се осъзнаеш някога в чистия Дух, преди да си заживял в себе си в своя вечен Живот!
Едва във вечния си Живот ти ще можеш да изживяваш себе си като Човек на Вечността! -
Така че и за теб са в сила свещените слова на високия Учител:
«Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!»
Ала не онова в тебе, което
принадлежи единствено на земята, може да постигне някога посоченото тук “съвършенство”. -
Едва когато намериш в себе си своя вечен Живот и заживееш в него, ще бъдеш “съвършен” като “небесния” твой “Отец”, като вечно зачеващ в майчиното лоно на вечното раждане: -Прасила в Прабитието, - едновременно “Мъж” и “Жена”!---
Преди да си постигнал това, което може да се постигне тук, не бива да минава нито ден за теб, без да си бил поне ус-тремен към тази цел!
|~>онази най-висока сфера на духовния
проявен свят, където Духовночо-вешкото за пръв път се самосъздава като явление - но тук все още като духовно явление, “Мъж” и “Жена” са още тясно споени в изначалното единство на двуполюсното усещане на “Аза”.
С всяко по-нататъшно възсъздаване оба-че духовните светове, в които този първи духовен проявен Човек продължава да се самосъздава, стават “по-плътни” и по-бедни на изначална “Светлина”, - но най-тясното единение на “Мъж и Жена” се запазва все така като общо двуполюсно явление.
Стигнал накрая до своята, така да се каже, “най-плътна” реализация на духовно проявление - слабо озарен вече от изначалната “Светлина”, - духовният Човек от тези тъй отдалечени от неговото Първозачатие селения опознава за пръв път световете на физическото формосъзидание.
Тук обаче става така, че женският полюс в него бива сполетян от едно ново усещане: - чувството на страх.
Страх от чудовищните сили, над които единният двуполюсен духовен Човек е властвал дотогава, но които сега вижда действащи по нов начин, - тъй чужд за него самия, че не дръзва вече да им заповядва и така загубва властта си над тях. . .
Ала зад действието на тези плашещи го вече сили той съзира - един нов свят, населен с живи същества, произтичащи всички от неговата собствена сила в най-високото му духовно проявление: - света на физическисетивната форма на н€гледа, - на физически изживяващото се явление.
Страхът от неконтролируемите вече сили и привличането, упражнявано от формите на физическия свят, стават накрая причина женският полюс на ду-
ховния nposBeH Човек да разруши с един акт на волята стената, която го е отделяла дотогава от
физическисетивния космос.
Властно го обладава съзнанието за новооткритата възможност да се само-изживее по непознат досега начин и цял разтърсен от въжделение, той се откъсва от дотогавашната си проявна форма: - съ-единява се със земното животно, - досущ както мълнията се откъсва от облака, за да се съедини със земята. -