“На мъжа си ще се подчиняваш, и той ще господарува над тебе!” —
Колко често досега се е злоупотребявало с тези думи, тълкувани като правомощие за потискане на женската индивидуалност въз основа на уж признатото тук безусловно господство на мъжа в брака!
Ала никоя насмешка и никой сарказъм не са в състояние да заличат от света голямата истина, която въпросният мъдрец е намерил за нужно да подчертае тъкмо чрез този заповеден тон на “Господа” към мъжа и жената. -
Тук се крие нещо наистина различно от онова, което са си въобразявали, че виждат в това леко забулено откровение хората, опитали се да го изтълкуват като добре дошло божествено потвърждение на мъжкото властолюбив над жената!
Тук е посочен пътят към бъдещото възстановяване на единството в царството на Духа на двата разделени на земята полюса, което може да настъпи само след премахване на духовната перверзия на половете, довела някога до “падението”!
Тук е указан духовният закон, който може да си послужи само с мъжа на тази земя, доколкото се нуждае от човешки антени, за да стане “благовестието” на Човека на Вечността отново разбираемо за блуждаещия в “мрака” земен човек и тъй да му се вдъхнат силите, необходими за завръщането му в “Светлината”! —
Мъжът и жената в този земен про-звен свят все още носят в себе си последните следи от някогашното единство на полюсите.
В жената на тази земя все още живее нещо като “спомен”, че някога е усещала духовно своя “Аз” и в “мъжа”: - в един мъжки полюс, - както и мъжът на тази земя може все още да открие в себе си същата следа от някогашното си единение с “жената”: - с един женски полюс. . .
Всеки стремеж към душевно единение между мъжа и жената на тази земя се основава единствено на онова в мъжа, което е запазило по такъв начин някакво съзнание за жената, и на онова в жената, което е запазило известно съзнание за мъжа. -
Дори нечуваната сила на присъщото на животинското тяло полово влечение между определени индивиди от двата пола не би могла да се прояви в човека на земята, ако действащите в случая душевни задръжки не бяха почти напълно обезсилени от един душевен “спомен” - един последен проблясък -за някогашното единство на полюсите.
Никакво душевно “разбирателство” между мъжа и жената в земно тяло не би било възможно без онова, което продължава да действа в жената вследствие на някогашното J единство с мъжа, - и без онова, което се е запазило в мъжа от действието на съединения някога с него женски полюс.
He всички “Човеци” от духовната проявна форма са претърпели “падението”: - раз-двоението.
От не-раздвоените - непаднали - индивиди, живеещи в духовната сфера на земята, все отново се излъчва пламенна, насочвана от Любовта воля за спасение, познаваща една-едничка цел: - да върне падналите във физическисетивната проявна форма към изначалното им духовно състояние.
Същите нераздвоени Човеци и единствени само те си създават на земята - от поелите този дълг още преди своето раждане - онези “Пробудени”, които биват наричани Майстори на космичното познание.
Тези непаднали Учители си избират със сигурно око сред земните хора мъжете, в които разпознават духовния елемент, поел някога задължението да им служи: - мъжете, които могат да им станат сега “Синове” и “Братя” и които те усъвършенстват като “Светещи” на Вечността.
Тези невидими, двуполюсни Човеци на духовната проявна форма живеят -както вече посочих - тук, в духовната сфера на тази земя, под високото, любвеобилно ръководство на един от пър-возаченатите духовни “Човеци”-на един от онези най-възвишени индивиди, които остават неизменно е чистия Дух и никога не са изпитвали стремеж към възсъздаване, пък било то само в духовните проявни светове. -
Според вечния духовен закон само мъжкият полюс на духовния Човек, изживяващ се в животинско тяло на нашата земя, запазва способност да встъпи съзнателно в духовната сфера на земята, където “Не-раздвоените” живеят като помагачи на земния човек.
Затова и никога една земна жена: -въплъщението на женския полюс на духовния Човек - не би могла да бъде усъвършенствана като Майстор на космич-ното познание, както не е възможно и един истински Майстор да превърне чрез духовно “преливане” една жена в свой приет “Син” в Духа, нито да J въздаде истинско посвещение, тъй като всички тези форми на активна, завършена в себе си и чужда на всякакъв произвол духовност имат за предпоставка активния духовен полюс в земния човек.
Като разделен, пасивен женски полюс на духовния прозвен Човек, “жената” носи в земния си живот последиците на своя волеви импулс за въплъщаване във физическия свят, довел по необходимост до разделянето на полюсите “Мъж и Жена”.