Земновъплътеният женски полюс на духовния Човек също може да бъде “издигнат” по време на земния си живот в духовната сфера на земята, - но само по съответстващия на неговата природа пасивен начин, без да постигне осъзнаване в тази сфера, макар това съвсем да не из-ключва възприемчивостта към мъжки поляризирано духовно въздействие.
Мъжът на тази земя - като инкарна-ция на мъжествено-духовен полюс, - запазва, напротив, активната си духовна сила и в животинското тяло, при все че тя може да бъде освободена - било напълно, било отчасти - от своето латентно състояние само в най-редки случаи, за които вече стана дума.
Такова освобождаване на духовната сила обаче е възможно само благодарение на помагачите освободители, на Не-раздвоените в духовната сфера на земята, която тогава мъжки поляризираният дух може да изживее активно и действено е напълно пробудено или поне отчасти възприемчиво съзнание. -
А тъй като и активният дух с мъжка полярност - въпреки постигнатото с помощта на Помагачите пълно, частично или само временно “пробуждане” - не би могъл да се осъзнае там без уравновесяването му с женска полярност, от висините на неоформения вечен Дух, от “Пра-светлината”, която е “Мъж и Жена”, до него достига един женски поляризиран лъч, слива се с неговия “Аз” и му придава необходимата духовна завършеност.
Не ми се вярва, че не е знаел за този процес поетът, изрекъл навремето думите:
«Вечно женственото ни възвисява». .
Вечно мъжественото пък може наистина да издигне женски поляризирания дух до духовните сфери, но не може да му помогне да се осъзнае там по време на земното въплъщение.
Поради волевия акт на устременост към физическисетивния прогвен свят и предизвиканото от него превръщане на духовно присъщата си пасивна природа в най-чиста активност, женският полюс на духовния Човек се е лишил сам от силата, която би могла да го освободи отново от избраната форма на наглед.
Парализираната от този волеви акт си-ла не може вече да бъде възстановена по време на земния живот.
Ала онези, които като Майстори на космичното познание са станали “мостос-троители” за Не-раздвоените от духовната сфера на земята, искат да избавят от земно робство както мъжа, така и жената. . .
И те могат да го сторят, стига първо да им се удаде да подтикнат земния човек, бил той мъж или жена, да се устреми към пълно обединяване на душевните си сили със своя духовен “Аз”.
Едва тогава ще може “живият Бог” отново да се “роди” в човека на земята. -
Едва тогава ще бъде отново издигната “небесната стълба”, по която се качват и слизат “ангелите” и която от тази земя стига нагоре до вечната “Прасветлина”, породила Духовното в земния човек.
Пътищата, които соча, не са затворени нито за жената, нито за мъжа.
Ала освен това аз говоря и за друг един път, по който понякога бива
призван да поеме един мъж, но никога една жена.
Говоря за активно, съзнателно встъпване в духовната сфера на нашата земя още по време на живота в земно тяло, като за възможност, дадена - макар и само в редки случаи - на мъжа.
На жената - и то на всяка жена на тази земя, която съзнателно или само до-гаждайки се върви по пътища, подобни на сочените от мен - силата за самоо-съзнато издигане в духовния свят ще бъде дадена един ден, след добре оползотворен земен живот, от един от Майсторите, които “вечно женственото” е “възвисило” още по време на земния им живот в духовната сфера на земята и които и след смъртта на земното си тяло остават да помагат близо до тази земя.
Високият път на жената, който обаче не е отреден единствено на нея, е следователно непряк път, но и той като достъпния само за малцина пряк път на мъжа води един ден до ново духовно единение на двете компоненти “Мъж” и “Жена” и по този начин - до самосъзнателен живот в световете на духовното “явление”, намиращи се много по-високо от “отвъдния свят”, където всеки човешки дух се озовава -дори без да се е стремил към това -веднага след смъртта на земното си тяло: - отвъд формата на наглед, свързана с външните физически сетива.
Ала напразно земната жена би търсила тук, на земята, някой от Майсторите на космично познание, за да J даде още през земния живот достъп до света на Духа.
Дори светите жени, служили някога на описания в Евангелието Учител, са намерили едва след земния си живот в негово лице помагача, който е могъл да им разтвори царството на Духа, след като самият той е бил вече напуснал земното си тяло.
Преди това те не са го “познавали” и са го мислели за “градинар” на земни градини. . .