Той бръкна, загреба няколко шепи от финия бял прах и го разпръсна по пода. Не знаеше дали брашното ще свърши работа, защото не беше сигурен, дали стъпките на богърта ще се отпечатат добре по него. Кой знае, богъртът можеше дори да не мине по пода на кухнята. Досега той се движеше само в стените.
Джерард се замисли за онова, което беше научил от книгата за богъртите. Те бяха хитри. Бяха зли, изпълнени с ненавист и омраза. Беше трудно да се отървеш от тях. Да, но във формата на брауни тези духове бяха добри и отзивчиви. Срещу купичка мляко вършеха всякаква домакинска работа. Ами ако…
Джерард бързо отиде до хладилника, отвори го и наля мляко в една малка чинийка. Може би млякото щеше да изкуши богърта да излезе от стените и да остави следи в брашното.
Докато оставяше чинийката с мляко на пода, Джерард неочаквано се почувства раздвоен. От една страна, трябваше да заложи този капан, за да докаже, че богъртът съществува. От друга страна, капанът го караше да се чувства лош. Той, Джерард, много добре знаеше какво значи да си доведен до бяс, знаеше колко лесно е да се сбиеш, когато си засегнат, колко лесно е да се нахвърлиш дори срещу някой, който не ти е виновен. Струваше му се, че богъртът се чувства именно така.
Той си тръгна, стигна до коридора и се обърна. О, ужас! Собствените му следи се нижеха в брашното от чинийката до коридора.
— Какъв глупак съм! — наруга се Джерард и тръгна за метлата.
В този миг блесна ослепителна светлина.
— Джерард! Пак ли ти! — прозвуча гласът на майка му от стълбищната площадка на втория етаж.
Джерард знаеше, че изглежда ужасно гузен.
— Веднага се връщай в леглото!
— Мамо, чуй ме… Просто се опитвах да уловя… — започна той, но майка му го прекъсна.
— Не искам никакви обяснения. Веднага се прибирай в стаята си! Моментално!
По-късно Джерард се радваше, че майка му не му позволи да говори. Идеята му за богърта едва ли щеше да я очарова.
Сега той хвърли поглед през рамо към посипания с брашно под и бавно се затътри нагоре по стълбата.
Глава шеста
В просъница Джерард чу гласа на майка си.
— Събуждай се, Джерард! — викаше ядосано тя.
— Какво има? — попита сънливо той и подаде глава изпод завивката. Миг-два мислеше, че е закъснял за училище, но после си спомни, че семейството му се премести и той още не е стъпвал в новото училище.
— Ставай, Джерард. И не питай какво има! Не се преструвай на ни лук ял, ни лук мирисал. Ставай и слез долу да видиш какво има!
В кухнята цареше хаос. Мелъри размахваше една метла и събираше парчетата от счупена порцеланова купа. По стените беше размазан шоколадов крем, вратите бяха изпръскани с портокалов сок, а по прозорците се стичаха жълтици от счупени яйца.
Саймън седеше до масата. Ръцете му бяха покрити със синини, същите като на Мелъри, а очите му бяха подути и зачервени от плач.
— Е? — попита майка му. — Какво ще кажеш?
— Не съм го направил аз! — промълви Джерард с пресъхнало гърло.
Той огледа всички — майка си, брат си, Мелъри. Не, не беше възможно да мислят, че той, Джерард, може да направи подобно нещо!
Сведе поглед към брашното по пода и до купчинките мокри овесени ядки и обелки от портокал видя следи от мънички боси крака. Стъпките бяха колкото човешки палец. Ясно се виждаше петата, а следите от пръстчетата в предната част приличаха на разперени перца.
— Виждате ли? — посочи Джерард. — Следи от малки крака.
Мелъри го изгледа унищожително. От ярост зениците й се свиха и станаха като карфички.
— Млъквай, Джерард! Мама каза, че снощи си слизал в кухнята. Ти си направил тези следи!
— Не съм! — кресна на свой ред Джерард. — Не съм ги направил аз, разбра ли?
— Няма какво да разбирам. Сигурно и това в хладилника не си го направил ти? Защо не погледнеш в хладилника, а?
Саймън захълца неудържимо.
Майка му грабна метлата от Мелъри и започна да събира брашното и овесените ядки.
— Мамо, спри! Измете следите! — извика Джерард, но майка му не му обърна внимание. С два замаха на метлата единственото доказателство за отмъстителния домашен дух отиде на купчината боклук.
Мелъри отвори вратата на хладилника. Във формите за лед бяха замразени поповите лъжички на Саймън — по една във всяко кубче. До тях върху парче от кутия за овесени ядки се мъдреше бележка: „Предлагаме готварски книжки за готвене на замразени мишки!“.